СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИ

Повечето родители не са подготвени за думите „Мамо, татко, аз съм гей.”. Първата реакция на повечето от тях е „Ще мога някога да се справя с това?”. Надяваме се, че с тези съвети ще ви помогнем да разберете по-добре детето си, ще ви разясним някои обстоятелства около неговата сексуална ориентация и ще ви помогнем да разберете какво означава тя за вас и за връзката между вас и вашето дете.

Това, което можем да ви кажем със сигурност е, че не сте сами и не сте единствени. Според някои статистики, един на всеки десет човека е с нехетеросексуална ориентация. Във всяко четвърто семейство има хомо- или бисексуален човек.

Второто нещо, което можем да ви кажем е, че след като периодът на несигурност, в който се намирате отмине, вашата връзка с детето ви ще е по-силна отвсякога. Разбира се, пътят към това не е лесен.

Някои родители приемат новината нормално и се справят с нея по-лесно. Много други обаче преминават през моменти на шок, отрицание, гняв, вина и чувствто за загуба. Имайки предвид обществените настроения спрямо гейовете, лесбийките и бисексуалните, разбираемо е, ако това са чувствата, които усещате и вие.

На първо място, не се обвинявайте за това, което чувствате; но ако обичате своето дете, дължите му (а и на себе си) признание, разбиране и подкрепа.

Въпреки че може би се чувствате сякаш сте загубили сина си или дъщеря си, това не е вярно - той или тя е същият човек, който е бил/а вчера. Единственото, което сте изгубили е представата, която сте имали за него/нея; това усещане за загуба може да е силно и болезнено, но може да бъде променено; трябва само да направите усилие да го/ я разберете и да си изградите нов, ясен образ за него/ нея.

Особено ако той/ тя е по-млад/а, вашето разбиране и намирането на общ език са изключително важни. Младите гейове, лесбийки и бисексуални хора, отритнати от родителите си, са рискова група по отношение на самоубийства и злоупотреба с алкохол и/или наркотици. Освен това, някои тийнеийджъри се опитват да се предпазят, поставяйки колкото може повече разстояние между себе си и родителите си.

Ако синът или дъщеря ви се „разкрие” пред вас доброволно, значи вече сте изминали половината път; решението му/й да бъде искрен с вас за нещо толкова стигматизирано от обществото ни изисква изключително много смелост. Освен това, тази негова/нейна стъпка показва любов, доверие и нужда от подкрепа.

Сега е ваш ред да покажете своята смелост, доверие и любов.

Различен човек ли е детето ми сега?

От момента, в който децата ни се раждат, ние си мислим, че ги познаваме и разбираме, убедени сме, че знаем какво се случва в главите им. Затова, когато детето ни ни съобщи „Аз съм гей”, без въобще да сме го усещали преди това, реакцията ни често е на шок и дезориентация.

Всички ние имаме идеи за това кои са децата ни и какво бихме искали да бъдат и да постигнат. Нашите очаквания са следствие от личната ни история, от нашите собствени желания през годините докато сме растели и особено от културната ситуация, в която се намираме. И въпреки факта, че голям процент от населението е с нехетросексуална ориентация, обществото ни все още е хетеронормативно и ни подготвя единствено за хетеросексуалните очаквания за децата ни.

Шокът и дезориентацията, които може би чувствате след „разкриването” са нормални, защото сякаш сте изгубили нещо – собствената си мечта за вашето дете; а освен това сте изгубили илюзията, че виждате какво се случва в мислите му.

Разбира се, ако се замислите за момент, ще видите, че всички деца, хетеросексуални или не, непрекъснато ни изненадват. Не се женят за онези, които ние мислим за най-подходящи; не подхващат професията, която ние бихме им избрали; не живеят там, където би ни се искало. В нашето общество обаче сме много по-добре подготвени да се справяме с тези обстоятелства, а не с онези около „нетрадиционната” сексуална ориентация на децата ни.

Просто не спирайте да си напомняте, че детето ви не се е променило. Той или тя е същият човек, който е бил/а преди да ви каже за сексуалната си ориентация. Това, което може би ще трябва да се промени са вашите стари очаквания, представата, която имате за детето си - ако наистина искате да го/я разберете.

Защо трябваше да ни го каже?

Някои родителите чувстват, че биха били по-щастливи ако не знаеха за сексуалната ориентация на сина или дъщеря си. Те мислят за времето преди разкриването като свободно от проблеми, пренебрегвайки дистанцията, която вероятно е същестувала между тях и детето им през този период.

Много често ние се опитваме да отречем това, което ни се случва: като отхвърляме това, което чуваме („Това е само фаза; ще я израстеш”) или като се правим, че не го виждаме („Ако избереш този начин на живот, не искам вкъщи да се говори за това”);

Въпреки това, ако не знаехме истината за сексуалната ориентация на нашето дете, никога не бихме го познавали наистина. Огромна част от живота му би била тайна за нас и никога не бихме познавали неговата личност напълно.

Важно е да приемете и разберете сексуалната ориентация на вашия син или дъщеря, защото хомосексуалността и бисексуалността не са фаза.

Разбира се, има хора, които експериментират със сексуалността си; но някой, който е стигнал до момента на разкриване на своята сексуална ориентация пред родителите си, обикновено не минава през фаза. Обикновено самият/ата той/тя вече е преминал дълъг път докато разбере и приеме себе си. Така че ако се чудите „Това иситна ли е?”, отговорът повечето пъти е „да”. Да кажеш на родителите си, че си гей, изисква да преодолееш изключително много негативни стереотипи и да поемеш много рискове – така че никой не предприема тази стъпка без причина. Фактът, че синът или дъщеря ви са се разкрили пред вас е знак за неговата или нейната любов и нужда от подкрепа и разбиране. Трябвало му/ й е много кураж. Освен това тази постъпка показва желание за отворена, искрена връзка между вас – връзка, в която можете да обичате детето защото е такова, каквото е, а не защото е такова, каквото вие искате да бъде.

Защо не ни е казал/а по-рано?

Нещо, което вероятно ще ви бъде трудно да осъзнаете е, че има вероятност детето ви да е обмисляло това с месеци, дори години – но да ви казва чак сега. Лесно е да изтълкувате това грешно – като липса на доверие и любов или като критика спрямо вас като родители. Освен това е болезнено да разберете, че не познавате детето си толкова добре, колкото сте си мислели, и че всъщност сте били изключени от една голяма част от живота му.

Но това необходимо обособяване между родители и деца е част от пътя на детето към неговото израстване и е валидно за много семейства, независимо дали детето е хетеросексуално или нехетеросексуално. То може да стигне до заключения, до които вие не сте достигали, и този процес ще се развива без синът или дъщеря ви да се съветват с вас.

В нашия случай може да ви е особено трудно, защото заключението, до което е достигнало вашето дете е изключително важно и в повечето случаи - неочаквано.

В някои случаи нехетеросексуалните хора поставят бариера  между себе си и родителите си, държейки ги настрана възможно по-дълго; това се случва, защото на тях самите им отнема време да разберат себе си, да разберат как се чувстват и защо се чувстват по този начин. С други думи, гейовете, лесбийките и бисексуалните хора често осъзнават от по-ранна възраст, че се чувстват малко по-„различно”, но е напълно възможно да им отнеме години докато разберат в какво се състои това „различие”. Отнема им време да го признаят пред себе си, приемайки сексуалната си ориентация, тъй като все още обществото ни често не разбира хомосексуалността и/ или се страхува от нея. Понякога лесбийките, гейовете и бисексуалните хора чувстват себеомраза или несигурност заради ориентацията и/или идентичността си. Затова на много от тях им отнема доста време да премислят и да наберат смелост да покажат себе си на родителите си.
Затова, дори и да се чувствате огорчени, че не сте могли да помогнете на детето си през този период, трябва да разберете, че то най-вероятно не е можело да ви каже по-рано.

Защо детето ми е хомосексуално?

Родителите често си задават този въпрос поради няколко причини. Може да са огорчени, защото са загубили представата, която са имали за детето си; може да чувстват, че са сбъркали в нещо; може да мислят, че някой е „направил” детето им хомо/бисексуално; или да се питат дали причината е биологична.

• Някои родители реагират с шок, отрицание и ярост, когато разберат че синът или дъщеря им е гей, лесбийка или бисексуален/на. Питат се, „Как можа да ми причини това?”. Тази реакция не е рационална, но е обичаен първосигнален рефлекс срещу болката, която изпитват в момента. Те са огорчени, защото вече усещат несигурност в това доколко понават детето си. Ако това е вашият случай, просто се задълбочете в чувствата си и помислете - ще видите, че единственото, което детето ви е направило е да ви се довери; то разчита, че връзката ви оттук нататък ще се развива позитивно, базирана на истината – на това, че нямате тайни един от друг.

• Може да си мислите, че някой е „направил” детето ви гей или лесбийка. Често срещано погрешно схващане е, че хомосексуалните хора вербуват, и че могат да „превърнат” някого в гей. Истината е, че никой не е направил детето ви хомосексуално. Много е вероятно той или тя да е знаел/а, че е „различен/на” от доста време; никой човек нито група от хора не може да „превърне” детето ви от хетеросексуално в хомосексуално.

• Други родители мислят, че те са причината за сексуалната идентичност на детето си. От много години психологията и психиатрията подмятат теории за това как хомосексуалността се корени в типовете родители – доминиращата майка, слабото мъжко присъствие на бащата, или в липсата на ролеви модели/образци за подражание от същия пол. Тези теории вече не са приети от съвременната психология и психиатрия. Хомосексуални хора има във всички видове семейства. Някои имат доминиращи майки, докато други – бащи; гейовете, лесбийките и бисексуалните могат да бъдат едиснтвени деца, най-малките, средните или най-големите деца. Идват от семейства, в които имат братя и сестри, които са гей, и от такива, в които имат братя и сестри, които са хетеросексуални. Много от тях са част от онезни семейства, които обществото счита за „образци”.

• Някои родители се питат дали има биологично обяснение за хомосексуалността. Въпреки че има изследвания, посветени на хомосексуалността и генетиката, досега няма научен отговор за „причината” за хомосексуалността. В отсъствието на такава информация ви насърчаваме да се запитате, защо е толкова важно за вас да знаете причината за хомосексуалността на вашето дете? Почиват ли подкрепата и любовта ви към вашето дете на способността да посочите причина за неговата сексуална ориентация? Караме ли по същия начин хетеросексуалните хора да оправдаят своята сексуална ориентация? Спомнете си, че гейовете, лесбийките и бисексуалните са хора от всякакви религии, националности, етноси и раси, присъстват във всички сфери на обществото. Следователно, хомосексуалните хора, както и хетеросексуалните, са различни, и са осъзнали и развили своята сексуална идентичност по различни начини.

Въпреки, че сме любопитни да разберем защо, важното е че подкрепата ви и любовта ви към вашите деца не трябва да зависят от „причината” за неговата сексуалност.

Защо се чувствам неловко заради сексуалността на детето ми?

Това чувство е продукт на собствената ни култура. Хомофобията е феномен, дълбоко проникнал в съвременното общество; затова е трудно да я прогоним от съзнанието си. Докато хомофобията съществува, всеки хомо-/бисексуален човек и всеки родител на хомо-/бисексуален човек има реални и оправдани страхове и безпокойства.

Родители, които мислят себе си като либерални и са оставили предразсъдъците зад гърба си, и дори тези, които имат гей приятели, понякога чувстват вина заради това, че усещат неудобство от сексуалността на детето си. Понякога се чувстват изключително учудени, когато осъзнаят, че се чувстват неудобно и неловко ако тяхното собствено дете (на каквато и възраст да е то) е нехетеросексуално. Тези родители не само трябва да се справят с дълбоко вкоренените страхове и предразсъдъци, но също и усещат допълнителна тежест обвиняквайки се, че се чувстват така, както се чувстват.

Нещо, което би помогнало, е да се фокусираме върху истинския проблем; а той е следният - от какво най-много има нужда детето ни сега? Не задълбавайте чувството за вина, което е неоснователно и не постига нищо позитивно за вас или детето ви.

Трябва ли да се консултираме с психолог или психиатър?

Консултирането с терапевт с надеждата да променим сексуалната ориентация на детето ни е безсмислено. Хомосексуалността и бисексуалността не са болести и не могат да бъдат „излекувани”. Те са естествено състояние за някои хора, както за други – хетеросексуалността.

Има ситуации, в които може да бъде от помощ консултирането с хора, които имат опит със семейни проблеми и сексуална ориентация. Може да имате нужда да поговорите с някого за чувствата си и как да се справите с тях. Или може да виждате, че детето ви е нещастно и има нужда да приеме себе си. Както казахме по-горе, хората с нехетеросексуална ориентация могат да срещнат трудности при опита да приемат себе си и идентичността си. В тези случаи себеотхвърлянето може да бъде опасно емоционално състояние.

За жалост, в България все още няма организация, която да помага на семействата и приятелите на ЛГБ хора (лесбийки, гейове и бисексуални). Може да се консултирате със сексолог, който да ви помогне да приемете детето си. Трябва обаче да внимавате в избора си, защото не всеки е достатъчно компетентен по въпроса и може да задълбае проблема, вместо да помогне на вас и семейството ви.

Ще бъде ли детето ми пренебрегвано, ще има ли трудности при намирането на работа, може ли да бъде нападнато дори физически?

Всяко едно от тези неща е възможно, но разбира се не е задължително. Зависи от това къде живее вашият син или дъщеря и с какво се занимава – но настроенията спрямо хомосексуалността започват да се променят. Има места, на които детето ви може да живее и работи относително защитено от дискриминация. За жалост, социалните промени са бавен процес, а всеки прогрес ражда и противодействие. Въпреки това процесът на промяна е започнал и в България. Но детето ви ще е изправено пред доста предизвикателства докато не се появят повече личности и организации, които да се застъпват за правата на ЛГБ гражданите.

Какъв е рискът от ХИВ/СПИН?

Днес всеки човек и всяка общност е застрашена от вируса на ХИВ. Следователни всеки родител би трябвало да има отношение спрямо проблема, независимо дали детето му е ЛГБ или хетеросексуално. Задължително е да научите детето си как се предава вируса и как той или тя може да се предпази от него.

С все по-рано настъпващата сексуална активност у тийнеийджърите и с разпространението на вируса на СПИН, никой родител не може да си позволи да игнорира опасността или да допусне, че детето му е в безопасност.

Ако детето ви е ХИВ-позитивно или има СПИН, той или тя се нуждае от вашата подкрепа повече от всякога.

Вече приехме настоящата ситуация (че детето ми е хомосексуално/ бисексуално), но защо трябва да парадира?

Най-честото обвинение, отправяно към гейовете, лесбийките и бисексуалните е, че „парадират” със сексуалната си ориентация - когато се разкрият, когато показват нежност спрямо партньора/ката си на публично място, когато използват символи в облеклото си или присъстват на гей-паради.

В нашето хетеронормативно общество разкриването на един човек като гей, лесбийка или бисексуален/на е единственият начин той не само да покаже, но да може да изживее свободно своята ориентация. Разкриването е позитивен начин да избегнеш невидимостта си в обществото, която може да доведе до себеомраза, липса на самочувствие, отчужденост.
Може да се чувствате неудобно от това, че синът или дъщеря ви показват нежност спрямо партньора си на публично място. Но помнете, че всички двойки – хетеро и хомосексуални – показват нежност защото чувстват любов и привързаност към партньора си.

Помислете си: чувствате ли подобно неудобство, ако видите хетеросексуална двойка на улицата? Това, което наричате „парадиране” е просто естественото поведение на двама души, които са емоционално обвързани в романтична връзка.

В други случаи, носенето на определени символи или участието в събития като паради, фестивали и т.н., може да бъде политически акт за утвърждаване на идентичност. В общества и култури, където хомосексуалността е игнорирана или осмивана, показването на сексуалната ориентация е важен акт на самоутвърждаване.
Ако се притеснявате от възможни негативни реакции спрямо определен тип поведение, което може да идентифицира вашия син или дъщеря като хомосексуални, помнете, че много гейове, лесбийки и бисексуални цензурират сами поведението си, защото споделят същите страхове. Вашето дете само ще избере как да постъпи.

Ще има ли детето ми собствено семейство?

По целия свят хомосексуални двойки създават и изграждат дълготрайни врзъки и семейства. Много еднополови двойки провеждат церемонии, които да ознаменуват тяхната обвързаност един с друг и чрез които да споделят връзката си със своите семейства и приятели. Към 2012 година, еднополовите бракове са законни в Аржентина, Белгия, Дания, Исландия, Испания, Канада, Норвегия, Португалия, Холандия, Швеция, Южна Африка, както и частично в САЩ и Мексико.

Много еднополови двойки отглеждат деца. Някои двойки използват изкуствено осеменяване; други гейове, лесбийки и бисексуални хора отглеждат деца от своя бивша хетеросексуална врзъка, сами или с новия си партньор. С промяната на обществените настроения спрямо хомосексуалността и еднополовите двойки, осиновяването на деца също става разпространена практика.

Как да кажем на семейството и приятелите ни?

Също както разкриването е трудно за нехетеросексуалните хора, така този процес е труден и за родителите. Много от тях, разбирайки истината за детето си, я скриват. Докато се борят да се справят и да приемат сексуалната му ориентация, те често се притенсяват от това да не разберат други хора. Отговарянето на въпроси като „Той има ли си приятелка?” и „Тя мисли ли за сватба?” е истинско предизвикателство за тях.

Много от тези родители осъзнават, че страховете им са много по-лоши от реалността. Например много от нас с години пазят истината за ориентацията си и след като я споделят отговорът е „досещахме се”. Ако детето ви е нехетеросексуално и е избрало да ви го покаже, най-важна е вашата подкрепа, а не какво ще помислят останалите.

Истината е, че наистина може да получите негативни реакции от някои роднини, приятели или колеги. Но вероянто ще откриете, че са по-малко отколкото сте очаквали. Най-важно е вие да заставате зад него и даго подкрепяте. И поменте, че това на кого казвате за сексуалната ориентация на вашето дете е решение, което трябва да обсъдите и вземете заедно.

Как мога да подкрепя детето си?

Като родител, вие трябва да се грижите за себе си и за детето си.

Това, че четете тази статия е първата стъпка към това да помогнете на детето си – защото показвате, че сте отворени за нова информация и че се интересувате от това през какъв етап минава то; надяваме се, че сега сте малко по-добре информирани.

Да подкрепите сина или дъщеря си сега трябва да бъде естествено продължение на цялостната ви подкрепа като родител – трябва да говорите, слушате и учите заедно.
Всяко дете има нужда от различни неща. Във вашите ръце е да разберете как да комуникирате с него и как да говорите за неговите нужди и въпросите около сексуалността му.
За някои родители е по-лесно ако разпознаят приликите и разликите със собствения си опит. В някои случаи може да е от помощ ако поговорите как вие сте се справили с труден момент от вашия живот.

В други случаи ще трябва да осъзнаете спецификата на дискриминацията, базирана на сексуална ориентация. За това можете да помогнете на детето си като се образовате колкото може повече относно хомосексуалността и да помогнете за елиминирането на нейната невидимост и непризнатост в обществото. Именно невидимостта създава почва за предразсъдъци и дискриминация.

Веднъж приели сексуалността на своя син или дъщеря, родителите имат чувството че пред тях се отваря цял нов свят. Първо, те виждат една страна от личността на своето дете, която не са познавали. Обикновено това им помага да станат по-близки. И родителите започват да виждат гей общността и да осъзнават, че тези хора са като всички други, и че тази общност е като всяка друга.

Ето какво споделиха с "Действие" майката и бащата на хомосексуално момче. Надяваме се да ви е от полза: Аз не съм мишена: А какво казват родителите?

* текстът е базиран на публикацията "Our daughters & sons: Questions and answers for parents of gay, lesbian & bisexual people" на организацията на родители и приятели на ЛГБТ хора "PFLAG".