top of page
  • Снимка на автораDeystvie

Безправие на ЛГБТИК+ хората

Актуализирано: 4.07

Общо в двата дена на конференцията „Безправие на ЛГБТИК+ хората“ на 11 и 12 юни 2024 г.  се включиха около 130 души.


На 11 и 12 юни 2024 г. се проведе международната конференция „Безправие на ЛГБТИК+ хората“, организирана от ЛГБТИ организация Действие и Нов български университет. Събитието се осъществява по проект “Rainbow Justice: Supporting the Enforcement of CJEU jurisprudence for LGBTI equality” („Правосъдие на дъгата: подкрепа за изпълнението на практиката на Съда на Европейския съюз в областта на равенството на ЛГБТИ“), съфинансирана по програма CERV-2022-CHAR-LITI на Европейската комисия и с финансовата подкрепа на Фондация „Фридрих Науман – за свободата“.


Първият ден от конференцията се проведе в Дома на Европа и фокусът на дискусията беше върху неизпълнението на ключови решения на Европейския съд по правата на човека и Съда на Европейския съюз по дела, свързани с непризнаването на възможността за юридическа смяна на пола в България и непризнаването на правен статут на еднополовите семейства.



В първия панел, модериран от Радослав Стоянов (съпредседател на ЛГБТ организация Действие и на Българския хелзинкски комитет), обсъждаха практиката на ЕСПЧ в областта на половата идентичност и изразяване на пола Йонко Грозев (съдия в ЕСПЧ 2015-2024 г.) и адвокат Милена Докова (адвокатско дружество „Екимджиев и Партньори“, защитник по делото П.Х. срещу България в ЕСПЧ). Йонко Грозев систематизира логиката и развитието на юриспруденцията на ЕСПЧ по отношение на смяната на пола, а адв. Милена Докова заостри вниманието върху отказа на българските съдии да прилагат Европейската конвенция по правата на човека, особено видим в Тълкувателно решение № 2 от 2023 г. на ОСГК на ВКС. Д-р Милош Ходун (заместник-председател на Европейски либерален форум, автор на публикации за речта на омразата и популизма, гостуващ професор в Юридическия факултет на Университета в Рейкявик), обърна внимание върху сходни проблеми в Полша и върху ролята на правозащитните организации и гражданското общество за оказване на натиск върху институциите, за да се осигури изпълнение на решенията на ЕСПЧ.


Беше проведена дискусия на какво се дължи неизпълнението на решенията на ЕСПЧ в България и от страна на съдилищата, и от страна на политическите институции. В този контекст съдия Грозев изтъкна факта, че съдиите не могат да бъдат слагани под общ знаменател, защото и по коментираното тълкувателно решение всъщност върховните съдии са видимо разделени на две по въпроса за смяна на пола в България. Адвокат Докова обърна внимание, че вече не са приемливи обяснения, свързани с недостатъчното образование в областта на защита на правата на човека. Също така представител от Министерството на правосъдието – г-жа Милена Коцева, директор на Дирекция „Процесуално представителство на Република България пред Европейския съд по правата на човека“, изтъкна усилията на министерството за създаване на механизъм за ефективно изпълнение на решенията на ЕСПЧ. По време на първия ден на конференцията присъства и посланика на Словениа, Наташа Бергел.



Във втория панел по темата за неизпълнението на решенията на Съда на ЕС по делата „Коман“ и „Панчарево“, модериран от адвокат Деница Любенова,  участваха на място в залата адвокат Мари-Елен Лудвиг, специалист по стратегически дела, ИЛГА-Европа, Белгия, и Анка Балтак, правен съветник в асоциация „Акчепт“, Румъния. Те поставиха ключови стратегически въпроси с превръщането в политически проблем на неизпълнението на решенията на Съда на ЕС по двете посочени дела, касаещи правата на еднополовите семейства. През zoom в дискусията се включиха още Маркет Бенедикт – служител по правни въпроси и политики в Европейската комисия, ГД „Правосъдие и потребители“, която сподели какви въпроси  се изясняват в контекста на оплакванията за системно изпълнение на решенията на Съда на ЕС по делата „Коман“ и „Панчарево“ от страна на България и Румъния. Проф. Робърт Уинтемют, Кингс Колидж, Лондон, постави въпрос дали  неизпълнението на решението по делото „Коман“ не поставя под съмнение принципа на „превъзходство“  на правото на ЕС.


Особено информативно и впечатляващо беше участието на конституционната съдийка от Словения - Нежа Коговшек Шаламон (член на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността, предишен директор на Института за мир, Словения). Тя представи развитието на проблематиката с правата на ЛГБТИ хората в Словения, и изтъкна ролята на Конституционния съд за установяване на правозащитна концептуална рамка за решаването на спорните въпроси.



Третият панел, предвиден по програма за отворена дискусия, беше модерирана от Мария Черешева, разследваща журналистка по теми в областта на правата на човека, участник в последния Sofia Human Rights forum 2024. Дискусията стартира с презентацията на доц. д-р Алексей Пампоров за хомофобските настроения в България, които ни нареждат до държави като Русия и Турция. Докторантът от Нов български университет Филип Самуилов представи проблема с хетеросексизма в България и заостри вниманието върху обезправяването на еднополовите семейства и трансхората в дела за получаване на виза и др. Тъй като форумът се провежда седмицата след изборите за европейски парламент, активно се включи в дискусията и Юри Уяна, председател на ЛГБТИ либерали в Европа, който предвид обявените изборни резултати, сподели своята очаквания за това дали Европейският съюз ще отстъпи от заявения стратегически курс за утвърждаване на равенството на ЛГБТИК+ хората. Своята подкрепа заяви Борислав Сандов, който изтъкна, че единствената политическа партия в България с недвусмислена позиция по въпросите на правата на ЛГБТИ хората е „Зелено движение“. В дискусията се включи още адвокат Христо Копаранов, който акцентира върху необходимостта да се засили защитата на ЛГБТИК+ хората срещу престъпленията от омраза, като се събира и предоставя достатъчна и достоверна фактологична информация за отделните случаи. Доц. Велина Тодорова заяви категорично своята позиция, че е необходимо радикално преобръщане на рамката, в която се поставя проблематиката на ЛГБТИК+ хората от всички институции – политически, административни и съдебни, така че да бъдат защитени основните им права и свободи.



В първия ден на конференцията се включи лично Н.Пр. Фредерик Мьорис, посланик на кралство Белгия, а също и представители на Посолството на САЩ и на Обединеното Кралство. Във форума участваха съдии от Софийски районен съд, Софийски градски съд и Върховен касационен съд, прокурор от Софийска градска прокуратура, редица адвокати, а също и представители на Министерството на правосъдието, Комисията за защита от дискриминацията, Държавна агенция за бежанците, Столичен общински съвет и др. Включиха се и редица представители на неправителствени организации, вкл. „Фридрих Науман – за свободата“, „Америка за България“, „Център за изследване на демокрацията“, „Институт за пазарна икономика“, „Български фонд за жените“ и др.


Вторият ден на конференцията беше с академичен фокус и се проведе в Нов български университет. Присъстваха лично от Н. Пр. Катарина Рагнит, посланик на Кралство Швеция, която сподели шведския опит с развитието на правата на ЛГБТИК+ хората, и и Н. Пр. Ирене Мария Планк, посланик на Федерална република Германия.



Академичната дискусия на конференцията беше организирана в два основни панела.


В първия панел проф. Алина Трифониду, Университет на Кипър, представи задълбочено гръцкия опит в развитието на правата на ЛГБТИ хората – от признаването на еднополовите съюзи към признаването на еднополови бракове.  Проф. Робърт Уинтемют, Кингс Колидж, Лондон, сравни практиката на ЕСПЧ и Съда на ЕС, с оглед въздействието което оказват върху промяната на нормативната уредба и юридическите практики в европейските държави. Доц. Велина Тодорова, БАН, ПУ „Паисий Хилендарски“, член на Комитета на ООН по правата на детето, представи своята концепция за това как в България е възможно да се признае правен статут на еднополовите партньорства или съюзи.


В рамките на втория панел доц. Евелина Стайкова и доц. Деяна Марчева от Нов български университет представиха основните изводи, достигнати в рамките на тяхното интердисциплинарно изследване „Безправие и дехуманизиране на ЛГБТИК+ хората“. Те навлизат в проблематиката, за да я структурират от академична гледна точка, но стигат по-далеч от първоначалния си замисъл да систематизират правата, от които са лишени част от ЛГБТИК+ хората заради липсата на правен статут на еднополовите семейни връзки в България. След като проучват политическия и юридическия дискурс, те си дават сметка, че проблемът не се свежда само до липса на отделни субективни права и дискриминация, а е далеч по-дълбок и достига до практики на дехуманизиране на ЛГБТИК+ хората. Д-р Веселин Паскалев коментира работния вариант на изследването, разработено в НБУ, и предложи интересен прочит на развилата се ретроградна съдебна практика в България по отношение на правата на ЛГБТИК+ хората, която оцени като „съдебен активизъм“ с обратен знак – направи сравнение с Алиса в страната на чудеса, която „тича бързо, за да остане на едно място“.


Очаквано и във втория ден на конференцията се включиха повече представители на българската академична общност, студенти и активисти от гражданския сектор. Общо в двата дена на конференцията „Безправие на ЛГБТИК+ хората“ на 11 и 12 юни 2024 г.  се включиха около 130 души.


Снимки: Анастас Търпанов


Финансира се от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат само на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA). Нито Европейският съюз, нито предоставящият ги орган могат да бъдат държани отговорни за тях.

62 преглеждания0 коментара

Последни публикации

Виж всички

Comments


bottom of page