• Deystvie

Диалог между поколенията с подкрепата на IGLYO


Здравей,

Как се казваш и на колко години си?


Лъчезар и съм на 56 години.


Как разбра, че си част от ЛГБТ общността?

Още в детските години се появява такова усещане и започваш макар и смътно да си даваш сметка, че си част от определена група хора. Ако говоря за моя случай, това се случи, когато бях на около 9-10-годишна възраст.


Как се разкри за първи път?

На практика никога не съм правил подобно нещо. Ако някой е научил за мен, това е защото съм създал ситуация, от която индиректно да е подразбрал за сексуалните ми предпочитания. Вероятно ми беше по-лесно да възприема подобно поведение и досега не ми се е налагало да проведа нито един директен разговор за разкриване. Например, преди години реших да заведа групово семейството си на прожекция на филма “Филаделфия” с Том Ханкс, без да им казвам моята причина да искам да го видят. Исках да погледнат ЛГБТИ общността през един по-различен ъгъл, в реално изглеждаща житейска ситуация. Самият филм е смазващ, а те реагираха напълно човешки на проблемите, разказани в него. При все това не можах да преодолея преградата и да говоря откровено по темата нито с баща ми, който вече е покойник, нито с майка ми. Надявал съм се този случай да е бил повод една лампичка да им светне.


Как се запознаваше с познати и приятели от общността ?

Ако говорим за годините на социализма – тогава нещата стояха по коренно различен начин. Нямаше интернет, социални мрежи или специализирани заведения. Нямаше сайтове за запознанства, както сега, за да може да избереш с кого искаш да се запознаеш. Тогава всичко се случваше по много неформален начин – ходеше се в градинки, паркове, обществени бани и тоалетни, или ако някой те покани – на домашен купон.


Познаваш ли членове на общността, които са по-възрастни от теб?

Познавал съм и познавам. В момента връзките ни доста се разкъсаха – с годините човек започва постепенно да се изолира (поне при мен е така) и престава да е толкова социален и обществено активен.


Познаваш ли членове на ЛГБТИ общността, които са по-млади от теб?

Да, разбира се. Макар че напоследък съм намалил всякакви контакти.


Смяташ ли, че с течение на времето общността ни се е променила?

Естествено, това е неизбежно. С времето се изменят социалните условия, настъпват нови тенденции, България се присъедини към Европейския съюз и така навлезе европейското право с примат над българското, което промени доста неща. Всичко това се отразява за по-положително възприемане на темата от българското общество. С годините са настъпили множество промени и то не малки. Настъпили са промени и в самата ЛГБТИ общност – в общуването, в начина на себеизява, себепознаването и себеразбирането, дори в здравното познание. Нещата стоят по доста различен начин.



Смяташ ли, че обществото около нас се е променило? Приема ли ни повече, или е станало по-критично и по-крайно?

Обществото със сигурност се е променило отпреди 30-35 години. Ако тогава се говореше за ЛГБТИ общността, то обикновено беше с негативна и подигравателна оценка. Сега обществения диалог се случва в по-голяма степен и в по-положителна светлина. Това целеше и създаването на София Прайд. Идеята беше ЛГБТИ гражданите и техните социални и правни проблеми да излязат на светло и да се оборят негативните клишета, налагани през годините. Обнадеждаващ е факта, че за нашата общност се дискутира вече не само в медиите, но е тема и на политическия разговор в страната, макар и все още половинчато, с недомлъвки и от не дотам принципни позиции. В същото време е тъжно, че общността ни и нерешените ѝ проблеми, особено ярко в последните години, нечистоплътно се ползват като плашило от някои политически субекти, основно за извличане на дивиденти около изборите. Надявам се някой ден държавата ни да наложи реални законови промени, решаващи базови въпроси от битието на ЛГБТИ българите и техните семейства и деца.


Какво беше да си участник на първия прайд в България? Как се реши?

Трудно се реших. Бях на 43 г. Вероятно всеки се е решил по различен начин да участва в прайда. При мен имаше една голяма доза страх, достигащ до паника. Първо, участието ми беше съпроводено с осъзнаването, че трябва се открия публично и няма връщане назад, и на второ място, идваше неизвестността това какво може да се случи на самия Прайд. Имаше предварителна информация, че няколко националистически групи готвят погром на събитието. Въпреки големият брой полицаи на събитието и “профилактирането” на над 60 от събралите се неонацисти, в които бяха намерени ножове, боксове и палки, по време на шествието на няколко пъти ни замеряха с камъни и павета, а някой хвърли и коктейл Молотов насред колоната. Въпреки притесненията ми, със свит стомах, отидох, срещнах някои познати и взехме участие както в това прайд шествие, така и в последващи общностни събития. От следващата година се ангажирах с участие в организационния комитет, грижещ се за провеждането на София Прайд и така няколко години поред. Сега продължавам да ходя на прайда всяка година, но вече не като активен участник в организацията му.


Как започна да се занимаваш с активизъм?

Всичко започна много отдавна. Преди повече от 10 години имаше предложение Народното събрание да гласува изменения в Семейния кодекс. Тогава Радослав Стоянов, понастоящем от Българския Хелзинкски Комитет, написа писмо до Правната комисия на Народното събрание с предложения за създаването на възможността за регистрирано гражданско съжителство за еднополови и разнополови двойки. Това беше повод да се събере една група от хора, които да подкрепим предложението с имената и подписите си. След първия Прайд започнах да се ангажирам по-сериозно с идеята. Тогава имаше нужда от хора и всички ангажирани помагахме, който с каквото и както може. Младежка ЛГБТ организация “Действие” беше създадена от младите хора - доброволци при подготовката на прайда през 2009 г. С течение на времето “Действие” се утвърди като една от основните и най-действени организации в защита на правата на ЛГБТИ българите.


Кои са били моментите, книгите или филмите, които са били най-определящи за теб и твоето себеосъзнаване като част от ЛГБТ общността?

Книгите, които най-силно са ми въздействали са “Стаята на Джовани” на Джеймс Болдуин и “Св. Богородица на цветята” на Жан Жьоне. Във филмите има гей персонажи от десетилетия, но те обикновено биваха окарикатурени и сложени във второстепенни роли за цвят на фабулата. Първият филм, който наистина ми хареса и силно ме трогна беше “Филаделфия” с Том Ханкс. В последните 15-20 години се появиха доста късометражни и пълнометражни филми по темата, разглеждащи различни аспекти от живота на хора от ЛГБТИ общността. За жалост малка част от тези, които са в мрежата имат превод на български, а достъпът им до големия екран у нас е ограничен до единици, поради липса на интерес от киноразпространителите.



Имаш ли препоръки или съвети към по-младото поколение или към по-възрастните? Имаш ли препоръки към настоящите ЛГБТИ организации?


Ах, какви препоръки?


Според мен сегашните ЛГБТИ организации нямат поглед и политики за обхващане, връзка или подпомагане на възрастните представители на общността ни. Тях със сигурност ги има, може би скрити или неактивни, но реално съществуват и са някак изоставени. На запад са създадени различни по формат социални групи за взаимопомощ или подпомагане, за социализиране и приобщаване, както и домове за възрастни ЛГБТИ хора, което според мен е идея, за чието реализиране е време да помислим и у нас. Трудно е един млад човек да се постави на мястото на един възрастен, с всички негативи, които носят годините. От нас доста хора не са успели да създадат семейства, а старините им вече са настъпили, тялото и нерядко умът им започват бавно да се предават и се оказва, че наоколо няма никой в случай на нужда. В такива моменти самотата може да е смазваща и дори един разговор може да е от полза.


Друго, за което съм си мислел е за членовете на ЛГБТИ общността, които имат зрителни, слухови или физически затруднения, общността ни не е отворена за тях, не съм сигурен, че наличните общностни организации имат мисъл и политики за тези хора.


Ако говорим за младите членове на общността ни си мисля, че те са ѝ изключително необходими – с енергията, с идеите и ангажираността си по различни проблеми. Трябва да се отчете, че за активистката дейност се изисква и доза радикализъм, а той е присъщ тъкмо на младите. Нужно е да има такива хора, склонни да отделят от мислите, времето и силите си в помощ на общността ни. Важно е да има и хора като Деница и Венета от “Действие”. Те са като локомотиви, които движат цялата ни общност напред – за което им благодаря от сърце!



Това интервю е написано със съдействието на IGLYO по проект “Young at Heart: An Intergenerational Dialogue” и цели да създаде диалог между различните поколения в ЛГБТИ общността в България.





108 преглеждания1 коментар

Последни публикации

Виж всички