top of page
  • Deystvie

Прессъобщение: Федотова и други срещу Русия

Актуализирано: 18.01

Европейският съд по правата на човека постанови решението си по делото Fedotova and Others v. Russia (жалби № 40792/10 и 2 други) на открито заседание на 17 януари 2023 г. от 11:00 ч. в Страсбург.


Делото се отнася до отказа на руските власти да осигурят правно признаване и защита на жалбоподателите като еднополови двойки. ЛГБТИ организация “Действие” встъпи в делото заедно със 7 други ЛГБТИ организации в региона. Ние се аргументирахме в полза на жалбоподателите и срещу позицията руското правителство, като твърдяхме, че е налице позитивно задължение по член 8 от Конвенцията за приемане на специална правна рамка, предвиждаща признаване и защита на еднополовите съюзи. Също така отбелязахме, че отказът на Русия да регламентира специфична правна рамка, предвиждаща признаване и защита на еднополовите съюзи, представлява дискриминация в нарушение на член 14 във връзка с член 8 от Конвенцията.


ЛГБТИ организация “Действие” изложи тези твърдения в контекста на опита на семействата, които не се ползват от правно признаване и защита, на социологически и на психологически изследвания и на сравнителноправни анализи. Встъпилите страни показаха как липсата на правно признаване и защита води до реални вреди, засягащи тези семейства в различни аспекти на тяхното ежедневие, и как правното изключване насърчава още повече дискриминацията и стигматизацията, докато еднаквото признаване и защита на всички семейства води до положителни промени в обществото, в правото и в състоянието на благосъстояние на засегнатите лица и техните семейства.


Обобщение на становището на третата заинтересована страна


Третата заинтересована страна твърди, че ограничаването на правното признаване на семейството въз основа на сексуалната ориентация не е оправдано в една демократична държава и че освен това е пряко нарушение на основните права на човека. Правното изключване на еднополовите семейства ги поставя в ситуация да изпадат от предпазните мерки на системата за социална защита - те остават непризнати, невключени и следователно неподкрепени.


Третата заинтересована страна показва как еднополовите семейства понасят реални вреди поради липсата на признание и правна защита от страна на държавата. Всеки ден забавяне е ден на осезаема вреда и реални разходи, вреди и загуби, които държавата дори не признава. С отказания достъп до равноправен брак еднополовите семейства са напълно незащитени в случай на раздяла, смърт на съпруга, възможност да бъдат с партньора си или да го посещават в болница в случай на спешни медицински случаи.


По отношение на аргумента, изтъкнат от Русия, че непризнаването на еднополовите семейства защитава традициите на страната и е резултат от неприемането на общността ЛГБТИК+ от страна на руското общество, третата заинтересована страна твърди, че липсата на правна защита на еднополовите съюзи е нарушение на правата на човека, а не несъгласие с разбирането за брак или въпрос на мнение. Въпреки че хората имат право на своите възгледи, законът не трябва да дискриминира. Нещо повече, осигуряването на равен достъп до брака изпраща послание към обществото за приемане на хомосексуалните лица като равноправни граждани, които имат същата човешка стойност. Когато изключва хомосексуалните лица от брака, действието на правителството не е неутрално. То създава дискриминация и засилва предразсъдъците, като изпраща вредно послание, заклеймявайки ЛГБТИ хората като “втора категория” лица, чиито права не е важно да се защитават. И времето също не е неутрално. Чакането не е неутрално нещо; всеки ден забавяне на спазването на равното третиране и гаранциите за правата на човека е ден на реална вреда за реални хора. Отказът на равен достъп до правна защита насърчава хомофобията.


ЕСПЧ вече е постановявал, че еднополовите двойки са също толкова способни, колкото и разнополовите, да встъпват в стабилни връзки и че те се намират в сходно положение с разнополовите двойки, що се отнася до необходимостта от правно признаване и защита на връзката им. Третата заинтересована страна призовава Съда да отстоява твърдо позицията си и да укрепва ценностите, които на свой ред укрепват Европа. През последните 10 години след решението на Съда по делата Schalk и Kopf, станахме свидетели как Австрия (2019 г.), Дания (2012 г.), Финландия (2017 г.), Франция (2013 г.), Германия (2017 г.), Исландия (2010 г.), Ирландия (2015 г.), Люксембург (2015 г.), Малта (2017 г.), Португалия (2010 г.), Швейцария (2021 г.) и Обединеното кралство (2014 г.) прекратиха изключването на еднополовите двойки от брака, което показва ускорена динамика в голяма част от демократична Европа. Еднополовите бракове скоро ще бъдат законни в Андора (2023 г.). Още дванадесет европейски държави признават законно някаква форма на граждански съюз, а именно Хърватия, Кипър, Чешката република, Естония, Гърция, Унгария, Италия, Латвия, Лихтенщайн, Монако, Черна гора и Сан Марино.


Защо това е важно за България?


Понастоящем еднополовите двойки в България са изправени пред същия проблем.


Едно положително решение на Голямата камара ще изпрати ясен сигнал до всички държави, които са част от Европейската конвенция за правата на човека, че правната защита на еднополовите двойки не може да бъде отлагана за вечни времена. Всички държави, които не регламентират гражданското партньорство и/или равния достъп до брак, могат да бъдат подведени под отговорност за нарушение на чл. 8 и чл. 14 от Конвенцията - задължение за защита на личния и семейния живот и за осигур