top of page
  • Снимка на автораDeystvie

Прессъобщение: Федотова и други срещу Русия

Актуализирано: 18.01

Европейският съд по правата на човека постанови решението си по делото Fedotova and Others v. Russia (жалби № 40792/10 и 2 други) на открито заседание на 17 януари 2023 г. от 11:00 ч. в Страсбург.


Делото се отнася до отказа на руските власти да осигурят правно признаване и защита на жалбоподателите като еднополови двойки. ЛГБТИ организация “Действие” встъпи в делото заедно със 7 други ЛГБТИ организации в региона. Ние се аргументирахме в полза на жалбоподателите и срещу позицията руското правителство, като твърдяхме, че е налице позитивно задължение по член 8 от Конвенцията за приемане на специална правна рамка, предвиждаща признаване и защита на еднополовите съюзи. Също така отбелязахме, че отказът на Русия да регламентира специфична правна рамка, предвиждаща признаване и защита на еднополовите съюзи, представлява дискриминация в нарушение на член 14 във връзка с член 8 от Конвенцията.


ЛГБТИ организация “Действие” изложи тези твърдения в контекста на опита на семействата, които не се ползват от правно признаване и защита, на социологически и на психологически изследвания и на сравнителноправни анализи. Встъпилите страни показаха как липсата на правно признаване и защита води до реални вреди, засягащи тези семейства в различни аспекти на тяхното ежедневие, и как правното изключване насърчава още повече дискриминацията и стигматизацията, докато еднаквото признаване и защита на всички семейства води до положителни промени в обществото, в правото и в състоянието на благосъстояние на засегнатите лица и техните семейства.


Обобщение на становището на третата заинтересована страна


Третата заинтересована страна твърди, че ограничаването на правното признаване на семейството въз основа на сексуалната ориентация не е оправдано в една демократична държава и че освен това е пряко нарушение на основните права на човека. Правното изключване на еднополовите семейства ги поставя в ситуация да изпадат от предпазните мерки на системата за социална защита - те остават непризнати, невключени и следователно неподкрепени.


Третата заинтересована страна показва как еднополовите семейства понасят реални вреди поради липсата на признание и правна защита от страна на държавата. Всеки ден забавяне е ден на осезаема вреда и реални разходи, вреди и загуби, които държавата дори не признава. С отказания достъп до равноправен брак еднополовите семейства са напълно незащитени в случай на раздяла, смърт на съпруга, възможност да бъдат с партньора си или да го посещават в болница в случай на спешни медицински случаи.


По отношение на аргумента, изтъкнат от Русия, че непризнаването на еднополовите семейства защитава традициите на страната и е резултат от неприемането на общността ЛГБТИК+ от страна на руското общество, третата заинтересована страна твърди, че липсата на правна защита на еднополовите съюзи е нарушение на правата на човека, а не несъгласие с разбирането за брак или въпрос на мнение. Въпреки че хората имат право на своите възгледи, законът не трябва да дискриминира. Нещо повече, осигуряването на равен достъп до брака изпраща послание към обществото за приемане на хомосексуалните лица като равноправни граждани, които имат същата човешка стойност. Когато изключва хомосексуалните лица от брака, действието на правителството не е неутрално. То създава дискриминация и засилва предразсъдъците, като изпраща вредно послание, заклеймявайки ЛГБТИ хората като “втора категория” лица, чиито права не е важно да се защитават. И времето също не е неутрално. Чакането не е неутрално нещо; всеки ден забавяне на спазването на равното третиране и гаранциите за правата на човека е ден на реална вреда за реални хора. Отказът на равен достъп до правна защита насърчава хомофобията.


ЕСПЧ вече е постановявал, че еднополовите двойки са също толкова способни, колкото и разнополовите, да встъпват в стабилни връзки и че те се намират в сходно положение с разнополовите двойки, що се отнася до необходимостта от правно признаване и защита на връзката им. Третата заинтересована страна призовава Съда да отстоява твърдо позицията си и да укрепва ценностите, които на свой ред укрепват Европа. През последните 10 години след решението на Съда по делата Schalk и Kopf, станахме свидетели как Австрия (2019 г.), Дания (2012 г.), Финландия (2017 г.), Франция (2013 г.), Германия (2017 г.), Исландия (2010 г.), Ирландия (2015 г.), Люксембург (2015 г.), Малта (2017 г.), Португалия (2010 г.), Швейцария (2021 г.) и Обединеното кралство (2014 г.) прекратиха изключването на еднополовите двойки от брака, което показва ускорена динамика в голяма част от демократична Европа. Еднополовите бракове скоро ще бъдат законни в Андора (2023 г.). Още дванадесет европейски държави признават законно някаква форма на граждански съюз, а именно Хърватия, Кипър, Чешката република, Естония, Гърция, Унгария, Италия, Латвия, Лихтенщайн, Монако, Черна гора и Сан Марино.


Защо това е важно за България?


Понастоящем еднополовите двойки в България са изправени пред същия проблем.


Едно положително решение на Голямата камара ще изпрати ясен сигнал до всички държави, които са част от Европейската конвенция за правата на човека, че правната защита на еднополовите двойки не може да бъде отлагана за вечни времена. Всички държави, които не регламентират гражданското партньорство и/или равния достъп до брак, могат да бъдат подведени под отговорност за нарушение на чл. 8 и чл. 14 от Конвенцията - задължение за защита на личния и семейния живот и за осигуряване на живот без дискриминация за всички граждани. Понастоящем ЛГБТИ организация "Действие" очаква решения от ЕСПЧ по делото "Коилова и Бабулкова срещу България" (жалба № 40209/20).


За какво става дума по делото Федотова и други срещу Русия?


Шестима руски граждани - Ирина Федотова, Ирина Шипитко, Дмитрий Чуносов, Ярослав Евтушенко, Илмира Шайхразнова и Елена Яковлева - образуват 3 еднополови двойки. На различни дати жалбоподателите уведомяват за намерението си да сключат брак в местните служби по гражданско състояние в Москва и Грязи. Заявленията им са отхвърлени. Жалбоподателите оспорват тези решения пред съдилищата, които потвърждават административните решения.


Позовавайки се на членове 8 (право на зачитане на личния и семейния живот) и 14 (забрана на дискриминацията), жалбоподателите възразяват по-специално, че са били дискриминирани на основата на сексуалната си ориентация, тъй като не са имали възможност да осигурят правна защита за връзката си, тъй като за тях е било невъзможно да сключат брак или друг официален съюз. Жалбата е подадена в Европейския съд по правата на човека на 20 юли 2010 г.


Решението на Съда е постановено на 13 юли 2021 г. В решението се повтаря, че е налице позитивно задължение за създаване на правна рамка, гарантираща ефективното упражняване на правата, залегнали в член 8. Съдът отбелязва по-специално въздействието върху индивида, когато е налице несъответствие между закона и социалната действителност, както е в настоящия случай. Що се отнася до еднополовите двойки, Съдът отново потвърди, че те са също толкова способни, колкото и разнополовите двойки, да влизат в обвързващи отношения, като имат нужда от официално признаване и защита на връзката си. Държавите са длъжни да вземат това предвид и да намерят баланс между техните нужди и тези на обществото като цяло.


Съдът установява, че не е имало основание съюзите на жалбоподателите да не могат да бъдат защитени правно. По-специално, по отношение на аргумента, че мнозинството от руснаците не одобряват еднополовите съюзи, Съдът заявява, че достъпът до права за малцинството не може да зависи от съгласието на мнозинството. Освен това Съдът повтаря, че предоставянето на жалбоподателите на достъп до официално признаване на статута на техните двойки под форма, различна от брака, не би било в противоречие с преобладаващото в Русия "традиционно разбиране за брака" или с възгледите на мнозинството, на които се позовава Правителството, тъй като тези възгледи се противопоставят само на еднополовите бракове, а не са против други форми на правно признаване.


В резултат на това Съдът постановява, че Русия не е изпълнила задълженията си по член 8, което е довело до нарушение на Конвенцията.


На 12 октомври 2021 г. руското правителство поиска делото да бъде върнато на Голямата камара за ново разглеждане. На 22 ноември 2021 г. съставът на Голямата камара, състоящ се от петима съдии, решава да върне делото на Голямата камара. Публичното изслушване, насрочено за 27 април 2022 г., е отменено поради оттеглянето на Русия от Европейската конвенция за правата на човека след нападението ѝ срещу Украйна. Въпреки това всички съдебни решения остават задължителни за делата, заведени преди 1 септември 2022 г., и консолидират съдебната практика на ЕСПЧ, която е задължителна за всички договарящи държави, включително България.


Кои са встъпилите страни?


1. Асоциацията ACCEPT е първата неправителствена организация в Румъния, която от 1996 г. насам защитава човешките права на ЛГБТ хората. Нейната визия е да живеем в общество, в което сексуалната ориентация и половата идентичност са просто вродени характеристики на човешкото същество.


2. ЛГБТИ организация "Действие" е ЛГБТИ организация от България, основана през 2012 г. Организация "Действие" посветена на това да допринася за промяната в живота на ЛГБТИ хората в България чрез законодателни промени и регламентиране на правата на еднополовите партньори и техните семейства. Нашата визия е да постигнем пълно правно признаване и социално включване на ЛГБТИ хората в българското общество, в което те да се чувстват сигурни и признати.


3. National LGBTI Rights Organization LGL, основана през 1993 г., има за цел да постигне ефективно социално включване и интеграция на местната ЛГБТИ общност в Литва и се стреми към последователен напредък в областта на правата на човека за ЛГБТИ хората. LGL активно се застъпва за признаване на правата на еднополовите семейства на национално и регионално равнище.


4. Сдружение Love Does Not Exclude - Stowarzyszenie Miłość Nie Wyklucza е полска неправителствена организация, основана през 2009 г., която се ангажира с въвеждането на равенство на браковете в Полша. Нашата цел е да гарантираме правото на сключване на брак за всички, независимо от тяхната сексуална ориентация и полова идентичност. Работим за това чрез социални кампании, образователни проекти, застъпнически инициативи и стратегически съдебни спорове.


5. "Полското общество за антидискриминационно право", основано през 2006 г. и със седалище във Варшава (Полша), е неправителствена организация, състояща се от практикуващи юристи. То има за цел да насърчава защитата на правата на човека, борбата с дискриминацията, принципа на равно третиране независимо от пол, възраст, раса и етническа принадлежност, сексуална ориентация, религия и убеждения и увреждания.


6. Iniciatíva Inakosť (Инициатива за другост) е основната неправителствена организация в областта на правата на човека, която работи за постигане на равенство за ЛГБТИ хората в Словакия. Inakosť е основана през 2006 г. и основните ѝ дейности включват застъпничество за човешките права на ЛГБТИ хората, обществени образователни кампании за ЛГБТИ хората, словашки филмов фестивал за куиър филми (FFI), организиране на общности, обучение по правата на човека, изследвания и събиране на данни.


7. Обществена организация "Инсайт" е неправителствена организация от Украйна, която работи за постигане на равенство между ЛГБТИ хората и защита на правата на ЛГБТИ хората.


8. Sarajevo Open Center е неправителствена организация, която работи за утвърждаване на човешките права на ЛГБТИ хората и жените в Босна и Херцеговина чрез представителство, застъпничество за правни, политически, икономически, социални и културни промени във всички области на живота.


Какво отсъди Съдът в решението си?


В решението си от 17 януари 2022 г. по делото Федотова и други срещу Русия Съдът постановява, че е налице нарушение на правото на зачитане на личния и семейния живот.


Съдът повтаря, че макар основната цел на чл. 8 да е защитата на лицата срещу произволна намеса от страна на държавните органи, той може също така да наложи на държавата определени позитивни задължения, за да осигури ефективно зачитане на правата, защитени от чл. 8.


Съдът отбелязва, че делото, с което е сезиран, повдига въпроса дали член 8 от Конвенцията поражда позитивно задължение за държавите - страни по Конвенцията, да позволят на еднополовите двойки да се ползват от правно признаване и защита на техните отношения.


В настоящия случай Съдът не е сезиран с искане да разгледа дали фактът, че за жалбоподателите е било невъзможно да сключат брак в Русия, е нарушил Конвенцията. Във връзка с това той повтаря, че жалбата на жалбоподателите за нарушение на член 12 от Конвенцията е отхвърлена като явно необоснована с окончателно решение.

Настоящото дело се отнася до липсата в руското законодателство на каквато и да е възможност за правно признаване на еднополовите двойки, независимо от формата, която това признаване може да приеме. Не може да се каже, че руската правна рамка осигурява основните нужди от признаване и защита на еднополовите двойки в стабилна и обвързана връзка.


Европейският съд по правата на човека разглежда причините, изтъкнати от държавата ответник, за да оправдае липсата на каквото и да е правно признаване и защита на еднополовите двойки. Правителството се позовава на традиционните семейни ценности, чувствата на мнозинството от руското население и защитата на непълнолетните от насърчаване на еднополовите връзки.


Съдът счита, че защитата на традиционното семейство не може да оправдае липсата на каквато и да е форма на правно признаване и защита на еднополовите двойки в настоящия случай.


Съдът отхвърля аргумента на Правителството, че мнозинството от руснаците не одобряват еднополовите връзки, в контекста на дела, отнасящи се до свободата на изразяване, събиране или сдружаване на сексуалните малцинства. Това би било несъвместимо с ценностите, залегнали в основата на Конвенцията, ако упражняването на правата по Конвенцията от страна на малцинствена група бъде поставено в зависимост от това дали тя е приета от мнозинството. Ако това е така, правата на малцинствена група на свобода на религията, изразяване и събиране ще станат по-скоро теоретични, отколкото практически и ефективни, както изисква Конвенцията.


Съдът констатира, че нито едно от изтъкнатите от Правителството основания, свързани с обществения интерес, не надделява над интереса на жалбоподателите да получат адекватно признаване и защита от закона на съответните си взаимоотношения. Съдът стига до заключението, че държавата-ответник е надхвърлила пределите на преценката си и не е изпълнила позитивното си задължение да осигури правото на жалбоподателите на зачитане на техния личен и семеен живот.


Следователно е налице нарушение на член 8 от Конвенцията.


56 преглеждания0 коментара

Последни публикации

Виж всички
bottom of page