СТАНОВИЩЕ: относно Декларацията на „Прогресивна България“ в подкрепа на „Шествие за семейството“ и задължението на България да признае eднополовите семейства

На 12 юни 2026 г. парламентарната група на „Прогресивна България“ прие декларация в Народното събрание, с която изразява институционална подкрепа за ежегодното „Шествие за семейството“. Събитието отстоява понятие за семейството и брака като изключително християнски и между мъж и жена – разбиране, което системно изключва еднополовите семейства, семействата от различни религиозни традиции и нерелигиозните семейства.

ЛГБТИ Действие – организация, водеща стратегически дела в защита на равенството на семействата – изразява дълбока загриженост и категорично не приема тази политическа позиция. Тя противоречи на установените задължения на България по европейското и международното право в областта на правата на човека.

Осъдителното решение на ЕСПЧ по делото Коилова и Бабулкова срещу България

С решение от 5 септември 2023 г. по делото Коилова и Бабулкова срещу България (жалба № 40209/20), по кето правна помощ на жалбоподателите предостави именно ЛГБТИ Действие, Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) постанови единодушно, че България е нарушила чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека – правото на зачитане на личния и семейния живот. Съдът констатира, че пълното отсъствие на правна рамка за признаване и закрила на еднополовите двойки в България представлява нарушение на Конвенцията.

Делото е поставено от Дарина Коилова и Лилия Бабулкова – двойка, сключила граждански брак в Обединеното кралство, чийто статус е отказан за вписване в гражданските регистри на София. ЕСПЧ постанови, че България е длъжна да създаде правна рамка, осигуряваща на еднополовите двойки признаване и закрила на тяхната връзка. Повече от две години след постановяването на решението България не е предприела никакви законодателни инициативи за изпълнението на това съдебно решене. Декларацията, приета днес от „Прогресивна България“, не само не допринася за изпълнение на това задължение, но активно легитимира политически съпротивата срещу него.

Задълженията на България по правото на Европейския съюз (ЕС)

Правото на ЕС налага на България самостоятелни и задължителни изисквания за признаване на eднополовите семейства за целите на свободата на движение и гражданството на Съюза. Тези задължения произтичат от трайна практика на Съда на Европейския съюз (СЕС).

По делото Коман (C-673/16, 5 юни 2018 г.) СЕС постанови, че държавите – членки на ЕС, са длъжни да признаят еднополов брак, сключен в друга държава членка, за целите на правото на пребиваване на съпруга – гражданин на трета страна. Решението потвърди, че понятието „съпруг“ по смисъла на Директивата за свободно движение обхваща еднополовите двойки, независимо от националното законодателство на приемащата държава членка.

По делото В.М.А. (C-490/20, 14 декември 2021 г.) – дело, непосредствено засягащо България, отново водено с правна помощ от ЛГБТИ Действие – СЕС постанови, че Столична община – район „Панчарево“ е длъжна да издаде документ за самоличност на дете с две майки, вписани в испанско удостоверение за раждане. Съдът потвърди, че правото на ЕС изисква България да признае отношенията на детето с двамата родители, установени в друга държава членка, за целите на упражняване на правата на детето като гражданин на ЕС, дори когато националното законодателство не предвижда уредба за еднополово родителство.

С решението по делото Мазовецки (C-713/23, 25 ноември 2025 г.), постановено от Голям състав, СЕС разшири обхвата на защитата: дадена държава членка не може да откаже да признае и впише в граждански регистър брак между двама свои граждани, сключен законно в друга държава членка, в която двамата са пребивавали и са изградили семеен живот. Съдът потвърди, че подобен отказ препятства ефективното упражняване на свободата на движение и правото на зачитане на личния и семейния живот по чл. 20 и 21 от Договора за функциониране на ЕС и чл. 7 от Хартата на основните права на ЕС.

Политическата отговорност и призивът ни за действие

Горепосочените решения не са академични постановки или „идеология“ – те са задължително изпълними съдебни актове, обвързващи Република България. Декларацията на „Прогресивна България“ не отменя тези задължения. Тя обаче изпраща ясен и тревожен политически сигнал: парламентарна сила, идентифицираща се номинално с върховенството на правото, публично легитимира позиция, несъвместима с правото на ЕС и с практиката на ЕСПЧ.

България продължава да игнорира решението по делата Коилова и Бабулкова и В.М.А., както и редица решения на националните съдилища по дела, заведени от ЛГБТИ Действие. Наблюдателните процедури пред Комитета на министрите на Съвета на Европа продължават. Противоречието с правото на ЕС е предмет на текущ стратегически мониторинг от страна на Европейската комисия.

ЛГБТИ Действие призовава Народното събрание и изпълнителната власт незабавно да пристъпят към изготвяне на правна рамка за признаване и закрила на еднополовите двойки и техните семейства, в изпълнение на решението на ЕСПЧ по делото Коилова и Бабулкова, на практиката на СЕС по делата Коман, В.М.А. и Мазовецки, и на задълженията на страната по Конвенцията и съгласно правото на ЕС. Политическото бездействие по тези въпроси вреди не само на засегнатите семейства, но и на международния авторитет и правната предвидимост на България като държава членка на ЕС.