top of page
  • Снимка на автораDeystvie

Единственото, което прозира от Тълкувателното решение на ВКС, е страх!

Актуализирано: 25.09.2023 г.


Тълкувателното дело е образувано с разпореждане от 20.06.2020 г. на председателя на ВКС по определение № 86/27.04.2020 г. по гр. д. № 698/2020 г. на ВКС, Четвърто ГО, по чл. 292 ГПК, по следния въпрос: Допустимо ли е и при какви предпоставки съдът да допусне по реда на Закона за гражданската регистрация промяна на данните в съставените актове за гражданско състояние на молител, който твърди, че е транссексуален?

С тълкувателното решение от 20.02.2023 г. ОСГК на ВКС еднозначно и недвусмислено по тълкувателен път извлича обща, автоматична и еднаква за всички, независимо от конкретните особености, забрана за правна промяна на пола на транссексуалните лица, каквато в действителност не съществува в обективното материално право, действащо в РБ. Такова е и особеното мнение на 21 съдии в ОСГК на ВКС.

На какво се основава решението и какво означава то?

  • Тълкувателното решение по т.д. № 2/2020 г. на ОСГК на ВКС от 20.02.2023 г. приема забрана за правна промяна на пола при всички транссексуални лица;

  • Забраната се обосновава с установени „морални и/или религиозни норми и принципи“;

  • Съобразно мотивите на ТР „По аргумент от систематиката в конституционната разпоредба никой международен договор, който има действие на територията на РБ, не може да се наложи над Основния закон (КРБ) така както се налага и замества националните закони и подзаконови нормативни актове, които му противоречат.“ „Това означава, че КЗПЧОС не се налага над биологичното обяснение на понятието „пол“, дадено от Конституцията.

Никъде в Конституцията на РБ и в законите няма забрана за промяна на вписания в актовете за раждане пол. Напротив, чл. 76, ал. 5 от Закона за гражданската регистрация предвижда, че полът се променя по съдебен ред. От 1992 г. до ден днешен транс и интерсекс хората в България са сменяли своя пол. В ТР ОСГК на ВКС заключава, че общата, автоматична и еднаква за всички забрана за правна промяна на пола на транс хората в България изисква всички искове на транс хора да бъдат обявени за недопустими, но едновременно с това се изисква тези дела да бъдат разгледани по същество. Тоест това което ни казва ОСГК на ВКС в ТР е че исковете на транс лица трябва да бъдат разгледани по същество от три инстанции, но в крайна сметка задължително да се отхвърлят като неоснователни.

Каква е целта на това достижение на правната мисъл? Не е ли именно опит да се ограничи правото на транс хората до бърз достъп до ЕСПЧ, или е опит да се подкопава отново и отново достойнството на тази група от хора? Или може би е опит да бъдат поставени транс хората в България в продължение на неразумен и продължителен период в затруднено положение, в което те вероятно ще изпитват чувства на „беззащитност, унижение и безпокойство.“ Което и да е от гореизброените, нито едно от тях не може да бъде възприето за хуманно, зачитащо човешкото достойнство и зачитащо правата на човека, гарантирани от редица международни актове, в това число КЗПЧОС, ХОПЕС и други.

Интересно е да бъде разгледано настоящето ТР на ОСГК на ВКС в светлината на двете осъдителни решение срещу България, а именно Y.T v. Bulgaria и P.H. v. Bulgaria. В P.H. v. Bulgaria ЕСПЧ изрично подчертава: „Както в Я.Т. срещу България, основният въпрос в настоящия случай е дали, като се има предвид свободата на преценка, с която разполага, България е постигнала справедлив баланс между общия интерес и личния интерес на жалбоподателката да получи промяна на гражданското си състояние. В тази връзка Съдът (ЕСПЧ) отбелязва, че дори от твърденията на жалбоподателката и от мотивите на националните съдилища да произтича, че приложимото законодателство не е позволявало промяна на пола, законовата рамка, която е съществувала и е била приложена в настоящия случай, е позволила на жалбоподателката да подаде иск в тази насока и искът да бъде разгледан. Поради това следва да се определи дали отказът на националните съдилища да уважат искането на жалбоподателката за промяна на гражданското й състояние представлява непропорционална намеса в правото на жалбоподателката на зачитане на лични й живот.“

Очевидно е, че България има задължения по КЗПЧОС, в това число и задължение да гарантира правото на транс хората в страната да има лесна, прозрачна, бърза и достъпна правна възможност за смяна на своя юридически пол в официалните документи. В тази насока са и препоръките на Комитета на министрите и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, както и на Върховния комисар на ООН за правата на човека. В тази връзка интересно би било развитието на изпълнението на двете решения на ЕСПЧ срещу България от Комитета на министрите и какви способи биха били използвани.

Големият въпрос в това ТР е именно къде в правния мир стои КЗПЧОС и къде стои Конституцията на РБ и кое от двете ще има превес в приложимото право. След ратифицирането на КЗПЧОС не може да се повдига въпроса за кой от двата акта се „налага“ над другия. Чл. 149, ал.1, т.4 от Конституцията на РБ предполага преценка за съответствие с КРБ на сключен от РБ международен договор преди ратификацията му. В случая тази преценка е направена през 1992 г. с Решение № 7 от 02.07.1992 г. по к.д. № 6/1992 г., когато КЗПЧОС е ратифицирана, обнародвана и влязла в сила, с което е станала част от вътрешното право на РБ. Воденото на този правен спор в тълкувателно дело и опитът за манипулация на правния мир от страна на ОСГК на ВКС е очевидна злоупотреба с право. И както казват и съдиите с особено мнение по това ТР „едва ли някой си мисли, че с ТР на ОСГК може да се ограничи приложното поле на чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, като се изключи прилагането му по отношение на транссексуалните лица в България поради биологичното обяснение на понятието „пол“, дадено от Конституцията.

Не на последно място, в ТР ОСГК на ВКС се позовава на Правото на ЕС, като обръща внимание на решенията на СЕС по няколко дела, а именно, C-673/16, Relu Adrian Coman и др. срещу Inspectoratul General pentru Imigrări и Ministerul Afacerilor Interne, Преюдициално запитване, отправено от Curtea Constituţională a României, Решение на СЕС (Голям състав) от 5 юни 2018 г., както и C-148/02, Carlos Garcia Avello v Belgian State, Решение от 2 октомври 2003 г., C-267/06, Tadao Maruko v Versorgungsanstalt der deutschen Bühnen, C-353/06, Stefan Grunkin and Dorothee Regina Paul. В ТР ОСГК на ВКС твърди, че в тези решения СЕС взема предвид „основното значение на института на брака и волята на редица държави членки да се придържат и занапред към разбирането за този институт като съюз между мъж и жена“ и според ВКС СЕС обръща внимание, че „съгласно чл. 4, пара.2 ДЕС Съюзът зачита националната идентичност на държавите членки, присъща на техните основни политически и конституционни структури.

Въпреки че държавите членки могат да се позовават на своята национална и конституционна идентичност, гарантирана им именно от чл. 4, пара.2 ДЕС, СЕС нееднократно е подчертавал и това изрично се подчертава и в решението по делото С-490/20 г. В.М.А. срещу Столична община, Район Панчарево, което съдиите от ОСГК на ВКС удобно изпускат, че концепцията за националната идентичност не може да служи за оправдание за дерогация от гарантирани от правото на ЕС основни свободи, и това понятие следва да се тълкува стриктно и с контрол от страна на институциите на ЕС. За да се използва националната идентичност за дерогиране на гарантирани от правото на ЕС права, трябва да съществува истинска и достатъчно сериозна заплаха за основен интерес на обществото, и е в задължението на държавата членка, която се позовава на националната си и конституционна идентичност и защитата на обществения интерес, да докаже, че е налице достатъчно сериозна заплаха, която да оправдава ограничаването на фундаментални за Съюза права – дело C-438/14.

Несъмнено това тълкувателно решение на ОСГК на ВКС ще има своите последствия върху правото на транс хората в България да се самоопределят и достъпа им до правосъдие. Несъмнено правото има на правно утвърждаване на пола ще бъде ограничено. Има редица въпросителни, които това решение създава, а именно:

  • Какво ще се случва с влезлите в сила решения, по които транс лицата все още не са си сменили документите?

  • Какво ще се случи, когато делото за смяна на правния пол касае трансгранични случаи, които включват и правата на тези лица, гарантирани им от чл. 21 ДФЕС и Директива 2004/38/ЕО?

  • Какво ще се случи с изпълнението на решенията на ЕСПЧ срещу България по транс дела?

Колкото и да се опитват редица съдии да ограничават основни права на ЛГБТИ хората в България, колкото и да се опитват да подкопават и отричат правото на личен и семеен живот, както и правото на човешко достойнство, ЛГБТИ хората са тук и е въпрос на време тази борба да бъде спечелена! Защото опитът за отричане на правото на едно лице да живее, е загубена битка!




612 преглеждания0 коментара

Последни публикации

Виж всички

Kommentare


bottom of page