Фундаментална победа за транс хората в България

Съдът на Европейския съюз постанови решение по делото Шипова (C-43/24), в което подчертава, че всяка генерална забрана за смяна на юридическия пол в държава членка противоречи на правото на ЕС.  

Според адв. Любенова - процесуален представител на лицето пред Съда на ЕС - „Това дело е за достойнството и правната сигурност на транс хората в България. Невъзможността човек да има документи, които отразяват неговата джендърна идентичност, го поставя ежедневно в ситуации на унижение, дискриминация и правна несигурност. Решението на Съда на ЕС има потенциала да възстанови защитата на основните права на тези хора.“

Съдът на Европейския съюз в Решението си: Правото на съюза трябва да се тълкува в смисъл, че "не допускат правна уредба на държава членка, която не позволява промяна на данните относно половата идентичност, като пол, собствено, бащино и фамилно име и единен граждански номер, които са вписани в регистрите за гражданско състояние на тази държава членка, на гражданин на посочената държава членка, който е упражнил правото си на свободно движение и пребиваване в друга държава членка.

Според решението, правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска съд на държава членка да бъде обвързан от тълкуването на национална правна уредба от конституционния съд на тази държава членка, което може да представлява юридическа пречка за вписването на промяна в данните за пола в регистрите за гражданско състояние на посочената държава членка в противоречие с даденото от Съда тълкуване на правото на Съюза." 

Какво означава на практика това, означава, че когато български гражданин, който е транс лице е упражнил правото си на свободно движение, България като държава на произход на лицето не може да ограничи правото му да обнови личните си данни в регистъра на населението. На второ място, това означава и че българските съдилища не могат да се позовават на решенията на Конституционен съд и на тълкувателното решение на ОСГК на ВКС, с които се въвежда забраната за смяна на юридическия пол. 

Делото е образувано във връзка с отказите на българските съдилища да допуснат промяна на името и пола в актовете за гражданско състояние на транс лице поради липсата на изрична законова процедура в националното право и задължителните за приложение от всички национални съдилища решения на КС и ВКС. Конституционния съд в Решение № 13 от 27.07.2018 г. по к. д. № 3/2018 г., посочва, че в Конституцията е възприет бинарния модел на пола и че Конституцията не допуска възможността за юридическа промяна на пола, ако биологичните характеристики на едно лице категорично го определят като мъж или жена. Изразената позиция от КС е подкрепена и от Върховния касационен съд с Тълкувателно решение № 2/20.02.2023 г. по тълк. д. № 2/2020 г., в което се възприема, че правото на самоопределяне на пола може да бъде признато само в случаите, когато индивидът не може да бъде категорично причислен към един от двата биологични пола и във всички останали случаи смяната на пола е правно ирелевантна и не може да доведе до юридическа промяна на пола в регистъра на гражданското състояние.

Тези две решения доведоха до прекратяване на установената съдебна практика за юридическо признаване на половата идентичност и е в противоречие с установените европейски стандарти за защита на човешките права.

Решението на Съда на ЕС е в абсолютен унисон с ценностите на Европейския съюз, като чрез него България ще трябва да въведе ефективна процедура за промяна на пола, имената и единния граждански номер в актовете за гражданско състояние и това е една крачка в правилната посока да се сложи край на безправието и дехуманизирането на транс хората и цялостната ЛГБТИ общност.

Според адв. Любенова всички дела в България трябва незабавно да бъдат възобновени и да се пристъпи към решения, съобразени с правото на Съюза и решението на СЕС по делото Shipova - C-43/24. Според адв. Любенова “Остава проблемът за промяната на личните данни за българските граждани, които не са упражнили правото си на свободно придвижване и нуждата от законодателни промени за ефективна защита на транс хората, живеещи в България. В допълнение е важно да се подчертае, че преди решението Съда на ЕС е решил да смени името на делото и да го съобрази с джендърната идентичност на лицето”.