България ще трябва да има квалифицирани състави за престъпления по хомофобски подбуди
Със свое решение от 14.06.2022 г. по делото Стоянова срещу България (жалба № 56070/18) Европейският съд по правата на човека установява, че българската държава е нарушила чл. 2 (правото на живот) във връзка с чл. 14 (свобода от дискриминация при упражняване на правата) от Европейската конвенция за правата на човека като не е признала, че предполагаемата сексуална ориентация на жертва на престъпление е мотивирала извършителите.
В решението си ЕСПЧ напомня:
когато разследват насилствени атаки, властите трябва да предприемат всички разумни стъпки, за да разкрият всякакви възможни дискриминационни мотиви за престъплението (Sabalić, § 94);
третирането на извършеното престъпление с дискриминационно намерение на равна основа с престъпление без такъв оттенък е равносилно на затваряне на очите за специфичния характер на действията, които са особено разрушителни за основните права;
Неспособността на властите да демаскират мотива на престъплението и да третират различно престъпленията с дискриминационен мотив, представлява неравно третиране, несъвместимо с член 14 от Конвенцията (Sabalić).
ЕСПЧ подчертава, че въпреки че хомофобският мотив е бил установен от властите, законодателството на България не позволява прилагане на по-тежко наказание. ЕСПЧ обръща внимание, че Върховен Касационен съд при прилагане на наказанието не е споменал дори хомофобските мотиви на убийците на Михаил Стоянов. Поради системността на неотчитането на хомофобските мотиви на престъпленията срещу ЛГБТИ хората в България, ЕСПЧ прилага чл. 46 от Конвенцията и задължава властите да съобразят българското законодателството, така че да се избегнат бъдещи нарушения и да се гарантира, че нападенията, мотивирани от сексуалната ориентация на жертвата или предполагаемата такава ще се третират като отегчаващи вината обстоятелства, като същото бъде отразено в Наказателния кодекс на РБ.
По делото пред ЕСПЧ ЛГБТИ организация Действие подаде становище като заинтересована страна, защитаваща правата на ЛГБТИ хората в България, с което становище доказва системността на неотчитането и неразследването на хомофобските мотиви на различни престъпления.
История на убийството
Убийството на 25-годишния студент по медицина Михаил Стоянов е извършено в нощта на 30 септември 2008 г. в парк „Борисова градина“ в София. В продължение на две години след смъртта на Стоянов задържани по случая няма, но през юни 2010 г. полицията задържа двама заподозрени – 19- и 20-годишен младеж, които пред разследващите заявяват, че са участвали в група от петима, която е „прочиствала“ парка от гей мъже. Разследващите получават данни за поне още десет нападения, по които се търсят доказателства. По-късно пред медиите майката на жертвата, Христина Стоянова, посочва, че не знае дали синът ѝ е бил със сигурност гей или не. След задържането им на двамата извършители е повдигнато обвинение за убийство по хулигански подбуди. Съдът оправдава извършителите за това обвинението за убийство по хомофобски мотиви и ги намира за виновни единствено за квалифицирания състав на убийство, извършено по особено жесток начин. Присъдата е потвърдена от въззивния съд.. Касационната инстанция (ВКС) обаче изобщо не споменава хомофобския мотив за убийството и съответно не прилага по-тежко наказание за убийците.
1. Статия „Убили са го, докато плачел с кървави сълзи“, публикувана от www.24chasa.bg на 06.06.2010 г. и достъпна тук.
2. Присъда № 199 от 22.06.2015 г. по НОХД № 3766/2013 г. на Софийски градски съд, 28. с-в.
3. Решение № 330 от 12.07.2017 г. по ВНОХД № 84/2016 г. на Софийски апелативен съд, 5. с-в.
4. Решение № 39 от 21.06.2018 г. по н.д. № 1258/2017 г. на Върховен касационен съд, 3. Н.О.