Световната здравна организация дефинира психичното здраве като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не просто липса на заболяване. Здравият човек осъзнава собствения си потенциал, може да се справи с нормалните стресови ситуации в живота, работи продуктивно и ползотворно и е в състояние да допринесе за своята общност (1).
Стигмата и дискриминацията срещу пациентите и семействата им могат да попречат на хората да потърсят помощ за тяхното психично здраве.
Неразбирането за това какво представлява психичното здраве е широко разпространено. Въпреки съществуването на ефективни терапии за психичните разстройства, все още стои вярването, че те са неизлечими и че хората, които страдат от тях са ниско интелигентни и неспособни сами да взимат решения. Тази стигма може да доведе до насилие, отхвърляне и изолация, което да лиши хората от психична грижа и подкрепа. В здравната система хората често се лекуват в институции, които приличат по-скоро на човешки складове, отколкото на места за изцеление (2).
Забързаното ежедневие често ни поднася предизвикателства, които в даден момент могат да станат непосилни за нас. Много хора, страдащи от прекомерни количества стрес, тревожност, депресия, фобии, не си дават сметка за това колко разстройващи в личен, семеен и професионален план могат да бъдат тези състояния, ако своевременно не им се обърне внимание. Важно е да се подчертае, че това НЕ е задължително патология и не всяка депресия завършва с хоспитализация. Дискомфортът е достатъчна причина да се посети психолог, когато имаме някакви затруднения в личен или социален план.
Множество социални, психологически и биологични фактори детерминират нивото на психично здраве на даден човек непрекъснато. Например насилието и постоянното социоикономическо напрежение са рискови фактори. Най-ясни доказателства има по въпроса за сексуалното насилие. Крехкото психично здраве също така е асоциирано с резки социални промени, висок стрес на работното място, полова дискриминация, социално изключване, нездравословен начин на живот, физически заболявания и посегателство срещу човешките права. Различни индивидуални характеристики също правят хората уязвими на проблеми, свързани с психичното здраве. Тези психологически проблеми могат да имат и генетично предразположение (3). Някои от методите за подобряване на психичното здраве включват:
Психотерапия – общ термин, включващ леченията, използващи психологически методи;
Арт терапия – фокусира се върху творческия процес или върху анализа на изразяването по време на взаимодействието между клиент и терапевт;
Медикаментозна терапия – използва различни фармацевтични лекарства;
Медитация – използва техники като майндфулнес, фокусиране върху конкретен обект, мисъл или дейност. Медитацията тренира вниманието и съзнанието, за да се постигне психически ясно, емоционално спокойно и стабилно състояние;
Физически упражнения – влияят на продукцията на различни хормони, някои от които са отговорни за настроението (4).
При по-сериозни проблеми назначаването на терапия става под наблюдението на специалист, който следи за подобрения и коригира лечението, когато е необходимо. Важно е също така да споменем, че справянето с подобен тип психични проблеми отнема време, което може да протече от няколко седмици до няколко месеца, и изисква пълното съдействие на клиента, както за изпълнение на препоръчаните от специалиста задачи, така и за поддържане на психичното здраве след приключване на терапията.
Бидейки подложени на допълнителен стрес, хората от ЛГБТИ+ общността са рискова група за развитие на повече психологични проблеми, свързани с депресия, тревожност, суицидни мисли и поведение. Част от причините за това се коренят в дискриминацията, насилието, изолацията и отхвърлянето от семейния и приятелския кръг. Хомосексуалността не е психично заболяване и не фигурира в наръчниците за диагностициране – Международна класификация на болестите 10 и Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders 5. Настоящата рубрика се фокусира върху отделни нездравословни психични състояния, причините за тях, защо е важно да им обръщаме внимание и към кого да се обърнем, ако се разпознаем в тях. Статиите имат за цел да засилят вниманието към конкретни проблеми и да дават известни насоки. Най-удачното решение, ако се чувстваме по-тревожни, депресирани или сме подложени на повече стрес, който пречи на нормалното протичане на ежедневието ни, е да се консултираме със специалист, било то лекар, психолог или психиатър.
Статияте е част от проекта “Здрави, смели и горди: Програма за подкрепа на психичното здраве на ЛГБТИ младежи“ , насочен към предоставяне на подкрепа повишаване на информираността относно психичното здраве сред ЛГБТИ общността. Проектът е финансиран от Обществения борд на TELUS International в България.“
___________
Източници: World Health Organization. (2014). Mental health: a state of well-being. [online] Available at: https://www.who.int/features/factfiles/mental_health/en/ [Accessed 10 May 2019]. World Health Organization. (n.d.). 10 FACTS ON MENTAL HEALTH. [online] Available at: https://www.who.int/features/factfiles/mental_health/mental_health_facts/en/index5.html [Accessed 10 May 2019]. World Health Organization. (2018). Mental health: strengthening our response. [online] Available at: https://www.who.int/news-room/fact-sheets/detail/mental-health-strengthening-our-response [Accessed 10 May 2019]. En.wikipedia.org. (2019). Mental health. [online] Available at: https://en.wikipedia.org/wiki/Mental_health [Accessed 15 May 2019].