Върховният административен съд легализира омразата

През 2019 година по време на местните избори за кмет на гр. София един от кандидатите - Волен Сидеров провежда предизборна кампания, в която дава обещание, че ако бъде избран за кмет, ще сложи “край на гей-парадите”. Тази предизборна агитация съставлява недопустимо ограничаване на конституционно гарантираните права и свободи на гражданите и по-конкретно става въпрос за ограничаване на свободата на изразяване и правото на мирно събиране на ЛГБТИ общността.

Съпредседателите на ЛГБТИ организация  „Действие“ – Деница Любенова и Радослав Стоянов – като част от организационния комитет на София Прайд, подават жалба до Общинската избирателна комисия. Комисията единодушно приема, че изявленията на Сидеров не нарушават добрите нрави по смисъла на Изборния кодекс и че не е компетентна да преценява дали е осъществена дискриминация спрямо ЛГБТИ хората, тъй като това е изцяло в правомощията на друг орган - Комисията за защита от дискриминация. Впрочем всеки държавен орган има задължение да предотвратява дискриминацията съгласно собствените си правомощия и Общинската избирателна комисия има законоустановената възможност да разпореди незабавно премахване на агитационни материали.

Впоследствие е сезирана Комисията за защита от дискриминация, която отхвърля жалбата. Комисията за защита от дискриминация постановява, че не е налице нарушение, защото кандидатът не е посочил поименно конкретни лица – аргумент в очевиден разрез с практиката на Съда на Европейския съюз, Европейския съд по правата на човека и дори с предходна практика на самия ВАС, която приема, че враждебни публични изявления, насочени към цяла група, могат да представляват дискриминационен тормоз.

Деница и Радослав обжалват решението на КЗД пред Административен съд - София-град. Съдът твърди, че изявленията на Волен Сидеров са общи, направени в контекста на политическа кампания и не са били насочени срещу конкретни лица или групи. Административен съд – София-град и впоследствие Върховния административен съд потвърждават решението на КЗД, като твърдят, че не са налице доказателства да е извършена дискриминация без да разгледат аргументите, основани на практиката на националните съдилища, СЕС и ЕСПЧ и без да обсъдят въпроса за защитата на личния живот и забраната на дискриминацията по чл. 8 и чл. 14 от Европейската конвенция за правата на човека.  Така върховната съдебна инстанция фактически утвърждава, че предизборно обещание за ограничаване на основни права – свобода на изразяване, свобода на мирно събиране и равнопоставеността на гражданите – не нарушава закона, стига да е насочено към цяла общност, а не към отделен човек.

Решението на ВАС е в несъответствие с европейските стандарти и европейската съдебна практика. Европейските съдилища отдавна са приели, че изявления, стигматизиращи цяла група хора, могат да представляват тормоз и подбуждане към дискриминация, независимо дали са назовани конкретни лица. Държавите имат позитивно задължение да защитават уязвими групи от реч, която подкопава достойнството им или заплашва ограничаване на техните основни права. Политическата реч, макар да се ползва с по-висока защита, никога не включва право да се призовава към дискриминация или да се обещава ограничаване на човешки права.

Решението на ВАС има пряко отражение върху живота на ЛГБТИ хората в България, както и върху живота на всяка маргинализирана група в българското общество. То легитимира дискриминационната реторика, нормализира идеята, че правата на малцинствата могат да бъдат използвани като политически инструмент и изпраща обезпокоително послание: съдът няма да реагира, ако кандидат за публична длъжност обещава да отнеме конституционно гарантираните права и свободи на определена група. 

Припомняме, че срещу езика на омразата в България има както административноправни санкции, така и наказателноправни санкции. Езикът на омразата представлява административно нарушение съгласно Закона за защита от дискриминация тогава, когато унижава, обижда, създава враждебност и дискриминация спрямо лица или групи на основание защитен признак, какъвто е полът, расата, етническата принадлежност, религията, сексуалната ориентация или увреждане. Всички подобни действия, които са израз на език на омразата или спомагат неговото разпространение, се считат за дискриминация по смисъла на закона и могат да доведат както до административни санкции в размер от 250 до 2000 лв. Езикът на омразата е наказуем съгласно Наказателния кодекс с лишаване от свобода от една до четири години и с глоба до 10 000 лв за деяния, които са обявени за престъпления и представляват подбуждане или проповядване на омраза, насилие или дискриминация спрямо групи хора по признаци като пол, етническа принадлежност, религия или сексуална ориентация. 

Разликата е ясна: когато речта заплашва или подбужда към насилие или тежка дискриминация, тя е престъпление; когато „само“ унижава или стигматизира, тя е административно нарушение. Но и в двата случая правото приема, че не е необходимо да бъде назовано конкретно лице. Достатъчно е групата да е ясно определена – например ЛГБТИ хора.

Въпреки това ВАС приема, че обещанието да се забрани София Прайд не съставлява нито тормоз, нито дискриминация. Този извод създава опасен прецедент: политиците могат безнаказано да агитират с обещания за ограничаване на конституционно защитени права на цели общности. Това засяга не само ЛГБТИ хората, а всяка група, която може да стане удобен обект на политическо противопоставяне.

Правовата държава се крепи на убеждението, че съдът защитава малцинствата, прилага закона еднакво и следва европейските стандарти. Когато съдебните органи не обсъждат ключови аргументи, игнорират международните задължения на България и поставят политическия популизъм над човешките права, това разяжда самата основа на демокрацията.

Решението на ВАС не е просто юридически казус, а е знак, че в България съществува риск основни права да се превърнат в разменна монета в предизборни кампании в абсолютно противоречие на конституционното, европейското и международното право.

Свободата на изразяване е фундаментална, но тя не дава право на подбуждане към дискриминация, на унижаване на уязвими групи или предизборни обещания за ограничаване на техните прав и именно затова борбата за равноправие и достойнство на ЛГБТИ хората остава и борба за самото върховенство на правото в България.

Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз. Нито Европейският съюз, нито финансиращият орган носят отговорност за тях.