Реч на омразата и резултати от проучване

Речта на омразата срещу ЛГБТИК+ хора е явление с нарастваща честота в цяла Европа, включително и в България. Политическата трибуна все по-често се превръща в място, където правата на малцинствата се използват като инструмент за мобилизация, разделение или предизборни ефекти. Езикът на омразата е входна точка към престъпления от омраза и има реални последици за ЛГБТИК+ хората: страх, автоцензура и ограничено участие в обществения живот.

Липсва достатъчен капацитет – както в институциите, така и в гражданския сектор – да разпознава, реагира и противодейства систематично на този тип наративи. През 2025 година Действие стартира новата инициатива SPHERE+, чрез която заедно с организации от Франция, Белгия, България, Унгария, Ирландия и Дания работим за ограничаване на речта на омразата сред политическите фигури. Като част от проекта анализирахме задълбочено как темата изглежда в политическия живот и гражданския сектор и как различните групи възприемат рисковете и нуждите от обучение.

Нашето проучване показа, че самите политици и политически фигури ясно разпознават една ключова тенденция, че българското общество остава слабо приемливо към ЛГБТИК+ хората. Въпреки това темата рядко присъства в техните професионални разговори. 80% от анкетираните посочват, че въпросите, свързани с ЛГБТИК+ общността, почти не се обсъждат сред колегите им.

Речта на омразата също стои на периферията на техния дневен ред. Повече от половината респонденти потвърдиха, че анти-ЛГБТИК+ език на омразата е реално и видимо явление в политическата среда, но въпреки това само около 20% са преминавали обучение по темата. Това разминаване показва, че речта на омразата остава подценена тема. В политическия хаос на българската действителност тя лесно остава незабелязана, въпреки сериозното ѝ отражение върху обществените нагласи, сигурността и равноправието.

Между 2020–2025 г. България се превърна в пример за това как политическата реч може да се използва като инструмент за създаване на врагове и отвличане на вниманието от реалните проблеми. Анти-ЛГБТИК+ наративите като “джендър идеология”, “заплаха за децата”, “чужда пропаганда”,  вече са част от ежедневната политическа комуникация. В същото време държавните институции рядко санкционират подобни изказвания. Съдебната практика често поставя “свободата на изразяване” над защитата от дискриминация дори в случаи, в които хора са наричани “перверзници” или когато политически кандидат обещава да забрани София Прайд. Този институционален вакуум позволява омразата да се превръща в “политическа стратегия”.

Виждаме силен тренд: речта на омразата се премести онлайн и именно там расте най-бързо. В дигиталната среда е много по-лесно да бъдеш краен – коментарите позволяват на хората да изливат фрустрации, страхове и предразсъдъци без филтър и без емпатия, а ефектът остава реален за тези, към които са насочени.

Важно е да знаем как да адресираме правилно всеки случай и да сме наясно, че последствията са различни. Когато речта заплашва или подбужда към насилие или тежка дискриминация, тя попада под Наказателния кодекс и може да доведе до лишаване от свобода и значителни глоби. Когато „само“ унижава, обижда или стигматизира, но без подбуждане към действие, тя се разглежда като административно нарушение, което обикновено води до глоба.

Тук се появява един парадокс, посочен от гражданските организации: когато подадем сигнал за коментар в социалните мрежи, платформата често го изтрива почти веднага. Това означава, че доказателството изчезва и не може да бъде използвано нито в съд, нито в административно производство — оставяйки жертвите без реален механизъм за защита.

Данните от проучването ни потвърждават това, което организациите виждат ежедневно: речта на омразата е растящ проблем, а реакцията към нея е често закъсняла или липсваща. Следващата стъпка е да изградим знания и умения, така че и институциите, и обществото да могат да реагират своевременно. Това е и целта на SPHERE+ да превърнем разпознаването и противодействието на омразата в реален инструмент, а не в абстрактна тема.

Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз. Нито Европейският съюз, нито финансиращият орган носят отговорност за тях.