Реч на омразата и резултати от проучване

Речта на омразата срещу ЛГБТИК+ хора е явление с нарастваща честота в цяла Европа, включително и в България. Политическата трибуна все по-често се превръща в място, където правата на малцинствата се използват като инструмент за мобилизация, разделение или предизборни ефекти. Езикът на омразата е входна точка към престъпления от омраза и има реални последици за ЛГБТИК+ хората, включително страх, автоцензура и ограничено участие в обществения живот.

През 2025 година Действие стартира инициативата SPHERE+, чрез която заедно с организации от Франция, Белгия, България, Унгария, Ирландия и Дания работим за ограничаване на речта на омразата сред политическите фигури. Като част от проекта проведохме изследване през септември и октомври 2025 г., включващо анкети и интервюта с над 30 политици, публични служители и представители на граждански организации, за да разберем реалните нагласи, предизвикателства и нужди от обучение.

Проучването показа, че политиците ясно разпознават една ключова тенденция: българското общество остава слабо приемливо към ЛГБТИК+ хората. Въпреки това темата стои на периферията на техния дневен ред. Осемдесет процента от анкетираните посочват, че ЛГБТИК+ въпросите почти не се обсъждат сред колегите им.

Повече от половината респонденти потвърждават, че анти-ЛГБТИК+ език на омразата е реално и видимо явление в политическата среда, но въпреки това само около 20% са преминавали обучение по темата. Липсва достатъчен капацитет както в институциите, така и в гражданския сектор да разпознава, реагира и противодейства систематично на новите анти-ЛГБТИК наративи. В политическата динамика на българската действителност те често остават подценени и незабелязани, въпреки сериозното им отражение върху обществените нагласи, сигурността и равноправието.

С развитието на социалните мрежи като основен канал за комуникация речта на омразата се премести онлайн и именно там расте най-бързо. В дигиталната среда е много по-лесно да бъдеш краен, коментарите позволяват на хората да изливат фрустрации, страхове и предразсъдъци без филтър и без емпатия, а ефектът остава реален за тези, към които са насочени. Анти-ЛГБТИК+ наративите като „джендър идеология“, „заплаха за децата“ и „чужда пропаганда“ вече са част от ежедневната обществения дискурс, а държавните институции рядко санкционират подобни изказвания.

Между 2020 и 2025 г. България се превърна в пример за това как политическата реч може да се използва за създаване на врагове и отвличане на вниманието от реалните проблеми. Съдебната практика често поставя „свободата на изразяване“ над защитата от дискриминация дори в случаи, когато хора са наричани „перверзници“ или когато политически кандидат обещава да забрани София Прайд. Този институционален вакуум позволява омразата да се превърне в политическа стратегия.

Организациите от гражданския сектор подчертават, че е важно да знаем как да адресираме правилно всеки случай и да сме наясно, че последствията са различни. Когато речта заплашва или подбужда към насилие или тежка дискриминация, тя попада под Наказателния кодекс и може да доведе до лишаване от свобода и значителни глоби. Когато „само“ унижава, обижда или стигматизира, но без подбуждане към действие, тя се разглежда като административно нарушение, което обикновено води до глоба.

Тук се появява един парадокс: когато подадем сигнал за коментар в социалните мрежи, платформата често го изтрива почти веднага, което означава, че доказателството изчезва и не може да бъде използвано нито в съд, нито в административно производство, оставяйки жертвите без реален механизъм за защита.

Данните от проучването потвърждават това, което организациите виждат ежедневно, речта на омразата е растящ проблем, а реакцията към нея често е закъсняла или липсваща. Следващата стъпка е да изградим знания и умения, така че и институциите, и обществото да могат да реагират своевременно. Това е и целта на SPHERE+, да превърнем разпознаването и противодействието на омразата в реален инструмент, а не в абстрактна тема.

Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз. Нито Европейският съюз, нито финансиращият орган носят отговорност за тях.