Комитетът на министрите засилва натиска върху България за признаване на еднополовите семейства
На заседанието си от 15 до 17 септември 2026 г. Комитетът на министрите на Съвета на Европа отново разгледа неизпълнението от страна на България на решението на Европейския съд по правата на човека по делото Koilova and Babulkova v. Bulgaria (жалба № 40209/20).
Казусът на Коилова и Бабулкова
Дарина Коилова и Лилия Бабулкова са български гражданки, които през 2016 г. сключват валиден граждански брак във Великобритания. Българските власти обаче отказват да отразят брака и семейното им положение в регистрите за гражданско състояние.
След поредица от производства националните съдилища потвърждават отказа, позовавайки се, наред с друго, на обществения ред, националната и конституционната идентичност и традиционното разбиране за брака и семейството. Поради това Коилова и Бабулкова подават жалба до Европейския съд по правата на човека.
С решение от 5 септември 2023 г., станало окончателно на 5 декември 2023 г., ЕСПЧ единодушно установява нарушение на чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека. Съдът приема, че България не е изпълнила позитивното си задължение да осигури на жалбоподателките специфична правна рамка, позволяваща адекватно признаване и защита на тяхната връзка като еднополова двойка.
Решението задължава България да предприеме както индивидуални мерки за преодоляване на последиците от нарушението спрямо Коилова и Бабулкова, така и общи мерки за създаване на правна рамка, която да гарантира признаване и защита на еднополовите двойки. Европейската конвенция не изисква непременно въвеждането на еднополов брак, но изисква ефективна форма на правно признаване и защита.
Близо три години бездействие
Близо три години след решението България все още не е предприела законодателни мерки за признаване и защита на еднополовите семейства. Те остават без правна сигурност и без основни права, свързани с наследяването, общото имущество, здравното и социалното осигуряване, семейното жилище и грижата при заболяване.
През юни 2025 г. Комитетът на министрите поиска от българските власти план за изпълнение, като подчерта, че пълната липса на правно признаване е несъвместима с Конвенцията. През юли 2026 г. ЛГБТИ организация „Действие“ представи становище по Правило 9.2, в което посочи липсата на напредък и настоя за конкретни индивидуални и общи мерки.
Новото решение на Комитета на министрите
На заседанието си през септември 2026 г. Комитетът на министрите отново разгледа неизпълнението на решението.
За първи път Комитетът изрично призова българските власти да разгледат възможността за въвеждане на временни правни механизми, чрез които да бъде защитено конкретното семейство на Коилова и Бабулкова, докато бъдат приети необходимите общи законодателни мерки.
Комитетът подчерта, че изпълнението на индивидуалните мерки спрямо жалбоподателките е тясно свързано с приемането на общи мерки, гарантиращи правното признаване и защита на еднополовите двойки в България.
Българските власти бяха призовани да предприемат необходимите действия „без по-нататъшно забавяне“ и да предоставят до декември 2026 г. актуална информация за предприетите мерки и постигнатия напредък.
Какви последици може да има за България?
Решението на Комитета на министрите не води автоматично до финансова санкция. Делото обаче ще остане под международно наблюдение, докато България не приеме необходимите индивидуални и общи мерки. При продължаващо бездействие Комитетът може да разглежда случая по-често, да отправя все по-категорични препоръки и да приеме междинна резолюция, с която официално да установи липсата на достатъчен напредък. Като крайна и изключителна мярка Комитетът на министрите може да започне производство по чл. 46, § 4 от Европейската конвенция за правата на човека. При него Комитетът сезира отново ЕСПЧ с въпроса дали държавата отказва да изпълни окончателното решение на Съда.
Наред със задълженията си по Европейската конвенция България има и отделни задължения по правото на Европейския съюз. С решението си от 25 ноември 2025 г. по дело C‑713/23 Wojewoda Mazowiecki Съдът на ЕС постанови, че държавите членки са длъжни за целите на правата, произтичащи от правото на ЕС, да признават брак между двама граждани на ЕС от един и същи пол, сключен законно в друга държава членка при упражняване на свободата им на движение и пребиваване.
Време е България да види тези семейства
Зад всяко съдебно решение стоят хора, които се обичат, споделят дом и преминават заедно през трудностите и радостите на живота. Семейството на Дарина Коилова и Лилия Бабулкова не е правна абстракция. То съществува от години, въпреки отказа на държавата да го види и защити.
Днес България има правителство с мнозинство в Народното събрание. Липсата на политическа подкрепа вече не може да бъде оправдание за бездействието. Необходими са политическа воля и смелост да бъде направено онова, което държавата отдавна дължи на тези семейства.
Изпълнението на решението не изисква промяна на конституционното определение за брака. Възможно е въвеждането на регистрирано партньорство или друга правна форма, която да даде на еднополовите двойки сигурност и защита.
Никой не трябва да се страхува, че няма да бъде допуснат до болничното легло на човека, когото обича, че ще изгуби общия им дом или че след години съвместен живот ще бъде третиран като чужд човек.
Ние не искаме специални права. Ние искаме държавата да не се обръща с гръб към нас в най-трудните моменти. Време е България да ни види, признае и защити. Промяната е възможна и ние от “ЛГБТИ Действие” няма да спрем, докато всяко семейство не бъде видимо, защитено и равноправно.
С финансовата подкрепа на Български фонд за жените и Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора (ите) и не отразяват непременно тези на Българския фонд за жените, Европейския съюз или Европейската изпълнителна агенция за образование и култура. Нито БФЖ, нито ЕС, нито ЕИАОК могат да бъдат държани отговорни за тях.
