top of page
  • Deystvie

Депресиран съм

Автор: Йоана Николова


Photo by Kristina Tripkovic on Unsplash


Чуваме тези думи нерядко, използвани в разнородни ситуации и различен контекст. Думата „депресия“ бива подхвърляна така леко, както други физически състояния от типа на „Спи ми се!“ или „Гладен съм!“, но истината е, че депресията е една от водещите причини за сериозни увреждания по света и въпреки това сякаш присъствието ѝ остава в сянка. Причината е, че психичните разтройства са много по-трудни за разбиране и разпознаване, отколкото физическите заболявания, като да речем сърдечните проблеми или диабета. Може да се каже, че една от основните причини за объркване по тази тема идва именно от неразбирането каква е разликата между това да се чувстваш депресиран и да имаш депресия.


Почти всички хора по този свят имат моменти или периоди, в които се чувстват подтиснати или тъжни – раздяла, голяма промяна, загуба на близък, та дори и едно просто дъждовно време може да предизвика чувства като тъга, апатия и болка. Понякога дори няма видима причина за чувството ни, просто се будим един ден и усещането отвътре е сиво, но след някакъв момент денят се променя и това усещане изчезва.

Клиничната депресия е нещо съвсем различно, това е медицински доказано състояние, което продължава две седмици и повече и значително нарушава качеството на живота на хората, които страдат от него.

Ефектът от депресията се усеща във всеки един аспект от живота на човека – лични взаимоотношения, работа, себеусещане и светоусещане, сексуален нагон и много други. Симптомите на депресията могат да бъдат – лошо настроение или изобщо неговата липса, загуба на интерес към неща, които иначе са основни за нас, промяна в апетита, промяна в цикъла на съня – твърде много или твърде малко, усещане за безсмисленост, вина, себеобвинение, натрапливи мисли, нарушаване на концентрацията, тревожност, мудност, загуба на енергия и суицидни мисли. Ако човек покрива 5 от тези симптоми, според психиатричните критерии би могъл да бъде диагностициран с депресия.


Важно е да се отбележи, че освен чисто поведенческите симптоми, депресията има физическа проява в мозъка. Измененията включват по-малък обем на фронталния лоб и хипокампуса (отговорни за мисленето и емоциите), на микро ниво се наблюдават абнормално предаване или липса на някои невротрансмитери (серотонин, норепинефрин и допамин), нарушени циркадни цикли (отговорни за естествения ритъм на фукциониране на тялото), нарушение на РЕМ съня и дълбокия сън, както и хормонални отклонения - високи нива на кортизол (хормона на стреса) и нарушена регулация на хормоните на щитовидната жлеза. На този етап няма ясна представа какво точно поражда депресията, наблюдава се взаимодействие на гени и околна среда, но няма диагностичен метод за предвиждане на това дали и при кой може да се прояви. Поради неясните физически измерения, често е трудно да разберем дали един човек, който изглежда привидно добре, не страда от бремето на депресията.


Според Националния институт за психично здраве (САЩ), отнема средно 10 години за един човек страдащ от психично заболяване да потърси помощ, но истината е, че има много ефективни лечения, затова ако имате човек в живота си, който се бори с депресия, опитайте се да ги окуражите нежно да потърсят помощ. Важно е да сме в съзнание, че хората, които се борят с такъв тип психически състояния, често изпитват много вина и срам и когато подхождаме грубо и принизяваме тяхното изживяване, не помагаме. Ако искате да помогнете, може да предложите да се заемете с проучване и търсене на подходящ терапевт, уговаряне на час или съставяне на лист с въпроси за лекаря. За някой с депресия, тези първи стъпки могат да изглеждат непреодолими. Ако се чувстват засрамени или виновни можем да напомним, че депресията е медицинско състояние, точно както са астмата или диабета, че това не е слабост или черта на характера и не е нужно да се опитват да преодоляват сами депресията, по същият начин, по който не е възможно просто да преодолеем сами счупената си ръка. Ако самите вие не сте преживявали депресия, избягвайте да я сравнявате със състояния на тъга, това би провокирало повече срам отколкото усещане за споделеност. Това не означава, че не трябва да говорим за депресията. Напротив - отвореното говорене за нея намалява чувството на изолация, просто трябва да запомним, че не разбираме наистина това, през което минава човекът пред нас и е ценно да го слушаме внимателно, ако искаме наистина да разберем. Проучванията сочат, че ако попитаме някого дали има самоубийствени мисли и те се чувстват свободни да споделят с нас, това всъщност намалява риска от самоубийство. Отворените разговори за психичните заболявания помагат не само на един конкретен човек, но и цялостно да се премахне стигмата около тях, за да може хората, които се борят с тази тежест, по-лесно да потърсят помощ.


Как се лекува депресията?


Депресията е сред най-лечимите психични разстройства. Статистиката сочи, че между 80 процента и 90 процента от хората с депресия (които са потърсили помощ) в крайна сметка реагират добре на лечението. Почти всички пациенти получават известно облекчение от симптомите си.


Преди поставяне на диагноза или лечение, медицинският специалист трябва да проведе задълбочена диагностична оценка, включително интервю и евентуално физически преглед. В някои случаи може да се направи кръвен тест, за да се гарантира, че депресията не се дължи на медицинско състояние като проблем с щитовидната жлеза например. По време на оценката се идентифицират специфични симптоми, медицинска и фамилна анамнеза, културни фактори и фактори на околната среда, за да се постави диагноза и да се планира курс на лечение. Изключително е важна правилната диагностика, не е редно депресия да бъде диагностицирана единствено посредством интервю. Ако депресията е в лека форма, в повечето случаи може да бъде коригирана с терапия, без да се предписват медикаменти.


М Е Д И К А М Е Н Т И


Химията на мозъка може да допринесе за депресията на индивида и може да допринесе за лечението ѝ. Поради тази причина може да се предписват антидепресанти, които да помогнат за промяната на тази химия. Тези лекарства не са успокоителни, приповдигащи или транквиланти. Като цяло анти-депресантите не оказват стимулиращ ефект върху хора, които не са в депресия. Целта е да се балансира химията в мозъка, докато паралелно с това се проучат и изчистят емоционалните, психични фактори, които играят не по-малка роля. Причината да се предписват антидепресанти на хора е, за да се улесни лечението. Разбира се, както е споменато по-горе проблеми с надбъбречните жлези, щитовидната жлеза и др., също могат да причинят депресивни състояния, без да има общо с психиката на човека. Важно е да се отбележи, че и