• Deystvie

Живот в изолация



Автор: Йоана Николова


Може би това е първият път в историята на човечеството, в който всички хора по света имат сравнително сходно ежедневие и поводи за притеснения в един и същи момент. Това е страхотна възможност за преосмисляне на много идеи и ценности, потапяне в разни страхове и затвърждаване или преустановяване на полезни и вредни навици. От момента, в който света сякаш спря, изминаха известно количество седмици и вече може да се каже, че хората излязоха от първичния шок и влязоха в една нова рутина и реалност, която е доста по-различна от преди. В зависимост от картите, които животът раздаде, някои запазиха работата си, други я загубиха, някои са изолирани сами, други за тяхно щастие или ужас са изолирани със семейството си, приятелите си, любимите и не дотолкова любимите си хора. Това, което направи изолацията накратко е да ни върне в едно състояние на пряка връзка и отношение. Върна се на преден план това, което ни заобикаля – станаха важни домът, храната и нейното набавяне и хората около нас станаха малко - само най-важните, вече няма какво да ни разсейва от собствения ни контекст освен технологиите, които все още поддържат леко безграничното ни съществуване отпреди. Изведнъж се изправихме пред живота си, такъв, какъвто е, с една доста голяма добавъчна стойност, наречена страх.


Да поговорим за страха

От началото на началата страхът е един от най-големите мотиватори за решения и действия, той е способен да се персонифицира във всякакви ситуации, под всякакви форми, и работата му е да ни отведе далече от заплахата. Той е един вид съветник с много големи очи и уши, който вечно бди и се услушва, за да ни предупреди и предпази. За жалост хората често виждат заплаха в нещата, които всъщност дълбоко желаят и когато твърде много вярват на страха, рядко намират щастие в живота. Ако това беше принципът в живота преди месец, това със сигурност е принципът и сега, но към него се добавя страхът от смърт, който сеят навред и нашир медиите. Страхът със сигурност може да е основна причина за влошаване на качеството на живот.



Би могло да се каже, че освен чисто вирусна пандемия, по света се разля и една страхова такава, която причини на много тревожни хора още по-големи тревоги. Макар че тази статия не желае да се впуска в темата за медиите, тъй като е необятна и не по-малко спорна, едно е ясно, никой не остава щастлив след половин часово безцелно скролване във фейсбук. Причината е, че страхът е заразен, доста по-заразен от който и да е вирус, и макар и да изолирахме телата си в домовете си, малцина успяха да изолират и съзнанията си.


Всички знаем какво е психосоматика и до какви болежки може да докарат няколко недоизречени думи. Нека си представим тогава, ефектът, който имат безкрайните черни изопачени новини върху душата и тялото ни. От научна гледна точка той е доказуем - когато мозъкът регистрира нещо като заплаха (да речем някой страшен вирус) той изпуска химия, която приготвя тялото за бягство или бой. По принцип това е добре, ако реално има заплаха, с която можем да се сбием или от която да избягаме, но в случая, заплахата хем е надвиснала, хем никой не я е виждал, само слушаме за нея нон-стоп - как всички сме потенциални жертви, как ако се разболеем ще доведем до смъртта на най-близките ни. Това е някакъв кошмар, най-големите ни страхове събрани в някакъв невидим, подъл, фантазионен неприятел, който дебне. Логично, ако вярваме и мислим за това нон-стоп ще се побъркаме, ще започнат сърцебиения, изпотяване, изтръпване на крайници, лошо настроение, множество компулсивни действия, които се опитват да ни избавят от постоянно неспиращото притеснение, че светът свършва. Това се нарича тревожно разстройство (anxiety disorder) и може да доведе до много различни душевни проблеми, ако не бъде овладяно.


Ако отговаряте на тези критерии, е важно да се погрижите за себе си и страха, защото той се е превърнал от съветник в удушвач. Начинът да си помогнем в такъв момент е да си върнем контрола върху това, което мислим.


Ние най-често мислим за нещата, които виждаме, съзнанието ни е едно дълбоко сложно огледало, то взима образите и играе с тях, обръща ги към себе си. Ако прекарвате по 3 часа на ден, гледайки красиви пейзажи, рисувайки красиви пейзажи, слушайки песен на птица, четейки поезия и разни други гейша дейности, най-вероятно мислите ще се изпълнят с една мекота и ведрина. Ако същите тези часове занимавате умът си със сметки, фейсбук и новини, умът ви ще увеличи образите и ще играе с тях.



Първата стъпка е да прецените, какви искате да са мислите ви и да набавите на ума си тези образи и дразнения. Това не е да сме слепи за света, но няма да станем по-здрави като гледаме по цял ден болни хора на картинки, все пак имунната система е най-добрият начин да се предпазим от болест, а тя е силна, когато сме спокойни и щастливи.


Ако овладеем образите, които влизат в съзнанието, повечето пъти притеснението си отива, но има и други аспекти, които могат да стоят на пътя ни.


Един от тях е физическото състояние и нещата, които влизат в телата ни. Минимумът е при много страх да намалим кофеина и да увеличим водата, за да може да възстановим нормалния баланс и да дадем на надбъбречните си жлези малко почивка. Кофеинът причинява отделяне на адреналин, който ако сте нон-стоп уплашени, така или иначе се отделя и уморява тялото. Намалим ли стреса и кофеина, намерим ли образите, които ни радват, тялото ще започне да се връща към живот.


Сладките неща, цигарите и алкохолът могат да са не по-малък вредител в такива моменти, но истината е, че всички имаме причините и контекста си и няма един универсален начин да се справим. Връщането на контрола е изключително полезно действие, което трябва да бъде съобразено с всеки конкретен човек. Начинът да се направи е през самонаблюдение и заместване на един навик с друг, защото накрая на деня ние сме една компилация от навици, специфична за нашата личност.


Ако човек е свикнал да използва социални медии и изпитва нужда от комуникацията и харесването, може би е лоша идея да спре тотално, но би могъл да я използва за онези неща, които реално носят удоволствие. За да разберем кои са, трябва да си създадем един навик да наблюдаваме как сме и какво ни помага или вреди. Единият начин е с дневник, другия начин е на всеки час да проверяваме какво е настроението ни, за да проследим, кои са моментите на възход и спад и какви са причините. Това може да се направи в рамките на няколко дни, за да придобием по-ясна картинка за генералното светоусещане и влиянието на външни обекти. Това може да се направи с аларми на всеки час, за да сме сигурни, че ще се сещаме. След като установим кое ни причинява най-много стрес, може да се опитаме да го заместим с навик, който носи позитивно изживяване или позитивен ефект върху тялото. Може да е медитация, четене, тренировка, среща по скайп с любим човек или просто нещо вкусно и полезно. Този малък избор да сменим нещо, което носи притеснение с нещо, което носи щастие служи като лост. Ако успеете да си върнете контрола, той ще ви донесе огромно количество вдъхновение и енергия.



Статията е част от проекта “Здрави, смели и горди: Програма за подкрепа на психичното здраве на ЛГБТИ младежи" , насочен към предоставяне на подкрепа повишаване на информираността относно психичното здраве сред ЛГБТИ младежи. Проектът е финансиран от Обществения борд на TELUS International в България.


0 преглеждания

запиши се за нашия нюзлетър

помогни ни да помогнем на повече хора

  • White Facebook Icon
  • White Instagram Icon

Deystvie.org 2019 © Всички права запазени. Developed by Epic

Logo_Small_white.png